Home

Отворих тетрадката с твърди корици и написах най-искреното изречение, което можех да напиша. Трябваше да започна с нещо, което е напълно истинско, в което няма никаква метафора, никаква препратка, в което всяка дума да съществува единствено в рамките на смисъла си.

Няколко месеца по-късно самоуверено го зачеркнах, макар и да знаех, че не е правилно човек така да показва така собствените си колебания пред самия себе си. Не би трябвало сянката, която пада върху настоящето, да се разпръсне и към миналото. Съзнавах това, но все пак откъснах листа. Със смачкването му се замислих, че това първо изречение не беше напълно откровено, но когато съм го писал не съм знаел това. Все пак може би част от мен е знаела за това – така и не последва второ.

*

С Belong на The Pains of Being Pure at Heart и Battle For The Sun на Placebo в слушалките за трети пореден ден изминавам пътя от центъра до Бъкстон. Спирам на разни места без особена причина, а цигарата често се захвърля несъзнателно с края на песента. Спрях за малко пред Три Уши и в червената светлина в стълбището припознах едно не изчезнало, но позабравено чувство. Все едно някой ти показва стара снимка на приятели, с които до днес си в контакт, но се досещаш откъде и защо е започнало всичко.

Така и не успях да си наложа спортни навици, но от време на време имам нужда да ходя пеша и то за дълго. Сякаш по време на вървенето се отделяш от някакви неща, които остават зад теб или просто заемат едно по-подредено място в ума.

*

Опитвам се да предвидя, но не мога. Опитвам се да вложа опита, всичко научено от сблъсъците на гледни точки, от срещите с всякакви характери хора, в някаква схема, но когато се достигне до връхната й точка, тя се разпада като построена от клечки.

Простите думи на Роджър Уотърс „трябва да продължаваме да пишем по блоговете, в Twitter, да комуникираме, да обменяме идеи“ звучат много правилно, тъй като всеки позитивен коментар, всяко споделяне с приятели, че нещо някъде по някакъв начин се случва, спомага то да продължи. Забелязал съм, че хората не осъзнават силата на подкрепата си. Щом нещо си съществува без тяхна намеса, защо да го обсъждат?

*

Отдавна имам идеята да напиша отново нещо тук. Може би за моментите, когато се прибирам без да мога да приема повече в главата си, но усещам нуждата за още. Когато не мога да заспя, защото мозъкът не иска да пусне тялото. Или за приятната пияна застоялост на Витошка, когато се връщам в малките часове след като с Моникс сме разисквали поредната песен. Или в моментите като този, когато Deftones изсмукват каквото черно е останало на дъното.

Мисля, че една от основните разлики между сега и преди, е че не мисля дали съм щастлив, дали не съм, дали мога да съм, доколко съм, защо това е така, защо не е по друг начин, дали някога ще има такъв. Просто се действа, минава и оборотите не се свалят, колкото и понякога да си мислиш, че частите в теб се чупят, тъй като умът и погледът се разширяват с всичко, което усетиш, всичко, което премине през теб и ако си с правилната настройка, усещаш го…

Не знам дали е проклятие или късмет. Чувството да не можеш приемеш нищожността си, да продължаваш да дълбаеш в някакъв вътрешен егоцентризъм, да мислиш, че в твоите ръце е оста на земята. Чувството да усещаш недостатъчност и че си захвърлен в най-прашния ъгъл, да свикнеш с това, което е наоколо, когато го опознаеш.

Никога нищо не е достатъчно и границите на околното все по-ясно се виждат. Какво ли има зад тях и кога ще е прекалено късно, за да се отиде отвъд тях? Все пак с времето са ни нужни все по-големи вътрешни сътресения, за да се впечатлим от каквото и да било.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s