Светослав Тодоров / Драго Горанов: Автопортрети в пламъци

Светльо: “Автопортрети в пламъци” е до голяма степен продължение на идеите от “Завръщането на лудостта”, както в лиричен, така и във визуален план. Няма някаква строга концепция зад това, което направихме с Драго. Единствено инстикти и интуиция.

Но с измислянето на заглавието, реших, че трябва да става въпрос за истински неща. С което за първи път наруших запечатания от “Пухеният” принцип, че който пише за себе си, не може да пише за нищо друго. И не че това е за мен, но става въпрос за мисли, които са се явили наистина, оставили са определени впечатления, водещи до конкретни мнения.

За разлика отпреди, този път текстовете не са нахвърлени набързо, а редактирани с месеци. Дотолкова, че примерно в “Искреност” няма нито една запазена дума от първоначалния й вариант от края на 2009-та. Все още не съм сигурен как тези неща трябва да се наричат, дали са поезия, дали са някаква проза в стихове, дали са част от нова тенденция или изглеждат остарели. Но по-ясно знам какво искат да (по)кажат или ако някой някак си ги усети като писани за него, то най-важното е направено.

“Автопортрети в пламъци” е това, което се крие зад превзетото заглавие – моментни представи за света, които съм счел, че би било неправилно да завършат просто като статус в Twitter примерно. Чета текстовете за хиляден път и дори сега ми е трудно да кажа дали ми харесват, дали са изпълнили напълно потенциала си. Може би защото веднъж завършени, вече не са мои.

Драго: Нещата, които правя много често са без конкретна концепция. Когато преди няколко месеца прочетох “Автопортрети в пламъци” много харесах някои от стиховете и знаех, че този път престоят на червена светлина ще е предизвикателство.

Използвах най-обикновена четка за рисуване, за да проявя някои от хартиените копия. Друга част от снимките заснех без фотоапарат, само с картонена кутия или пък накрая оцветих в кафе…изборът ми да работя със стари филми и хартия, обикновено с изтекъл срок на годност от десетилетия носи една приятна несигурност от това какво ще изплува във ваната.

Също като онова усещане, когато докато четете и се чудите какъв ще бъде следващият ред/стих…

Автопортрети в пламъци: (download)
01. Искреност
02. София
03. Живот в бели петна
04. Сълзи от взиране
05. Те са вътре в теб
06. Омагьосан кръг
07. В тишината
08. Освободеният
09. Проклинати прераждания
10. YIAMX?
11. Намерен
12. Следите, които си оставяме
13. Ангел с черни рога
14. Листата на надеждата
15. Сега ще разбера