[мирослав пенков - на изток от запада]
[manic street preachers - time ain't nothing]
Опитвах се да различа неясните гласове, но с всяка секунда те се отдалечаваха и накрая просто отворих очи. Събудих се на 1ви януари малко след 13 ч. и първото, което срещна погледа ми беше снежното и заледено Велико Търново през малкия прозорец до мен. Годината започна със слънце и разтапящ се сняг наблюдавани като през снимка. В този момент като че ли знаех какъв е моят new year’s resolution, но някак си не можех да го изразя с думи.
The years go by so fast, let’s hope the next beats the last.
Like this:
One blogger likes this post.
красиво и съвсем (не)понятно.