[джон пийл - the olivetti chronicles]
[m83 - my tears are becoming a sea]
Всеки път, когато се почувствам уморен от това, което правя и мисля, когато усетя болка в кокалчетата на пръстите, когато въздухът преминава малко по-трудно през ноздрите, си спомням, че все още не съм минал половината от пътя, по който трябва да мина до…не знам къде, просто знам, че е някъде там. Звучи ми повече мотивиращо, отколкото демотивиращо, въпреки че напоследък се опитвам да снишавам очакванията си към определени неща. Но в следващия момент си взимам думите назад, тъй като точно това снишаваше превърна много хора от вдъхновени в карикатури, изгърбиха се в опитите да видят къде са другите, за да не се почувстват сами. А в определени моменти трябва да си сам без да се страхуваш от това.
