[keira is you - triangle]
За някои неща е нужна известна дистанция, за да бъдеш сигурен дали наистина са били такива, каквито са изглеждали. Затова изчаках/прекарах в сън 1-2 дена, докато дойде правилният момент да включа фотоапарата, да прегледам клипчетата от концерта на No Age, Handsome Furs и Котки под коли, и си позволя да подредя спомените.
Всъщност няма много какво да добавя към това, което Алексей от Handsome Furs вече написа за преживяванията им в София. Всъщност мога, тъй като рядко съм се смял толкова, но най-важното е, че тя и Дан са не само едни от най-отворените към света хора, които съм срещал, но бих ги нарекъл дори вдъхновяващи с начина си на живот и невероятните ситуации, в които са попадали, до една достойни за книга. На концерта те изпълниха шест песни от новия си албум и някои от тях носиха точно тази we vs. the world сила, която те излъчват като личности. Уви, престоят на No Age беше твърде кратък, за да видят и усетят нещо повече от България, но предполагам дивият сблъсък между настроението на публиката и музиката им е компенсирало това поне частично. Надявам се в нея да е имало хора, които да са усетили креативността на тези групи и да са се замислили дали не могат да постигнат нещо подобно със своята музика като атмосфера и положение – защото No Age и Handsome Furs бягат от някои уж задължителни догми на популярната музика, но те не са ъндърграунд.
Бяха два невероятни дни, изпълнени с притеснения, бързане, смях, сърцебиене, падащи батерии, променливи уговорки, внезапно празни чаши и цигарени кутии. И колкото шизофренично да беше, нямам против да се случва отново и отново, защото завършва със спокойствие. Винаги краткотрайно, тъй катo не след дълго започваш да се чудиш какво следва.
