[anathema - dreaming light]
[съмърсет моъм - една коледа в париж, джон брейн - път към висшето общество (за 2-ри път)]
Случват се толкова много неща, но не искам да ги описвам, тъй като ще се превърнат във важни по един такъв начин, все едно не са се случили напълно естествено. Както всъщност стана. Все едно случих на тях без никога да съм искал те да се случат. Ако пътищата продължат да са така криволинейно прави, това може да се окаже една наистина прекрасна зима, която ще си спомням дълго. И вече ми става носталгично за нея.
Има и нов съвместен поезия + фотография проект, който ще носи заглавието “Автопортрети в пламъци” и би трябвало да бъде завършен до края на месеца. Или поне се надявам, тъй като вече доста време не мога да му сложа точката.
А защо си пуснах Are You There?, като знам, че тази песен не мога да я слушам по-малко от пет пъти поред…
