[nine horses - darkest birds]
Тогава точно -
слънчев лъч
(случаен?, преднамерен?, честен?, подъл? Все едно!)
с копринена гальовност
и метална якост
провисна в тъмнината.
Благодаря ти, слънчев лъч. Безценен дар!
Божествен знак!
Искра от обич!
Избавител!
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Сега вися. -
Успокоен.
Щастлив.
Не чувствам мъка.
Няма болка.
И не съм отчаян!
Полюшвам се
на слънчевия лъч.
Копринена гальовност
и метална якост -
около моя жилав врат.
от “Точно Тогава” на Константин Павлов
О, ти си като стон небесен.
Над моите очи в легло надвесен.
Как да те погаля, как да те целуна?
Ще пусна лъч-по него ще лудуваме…