има тънки вени по твоето тяло
пробягващи като живи пукнатини
тези ивици като белези
всички като скрити страници
от пожълтели дневници
с имена разкривени
изписани по стотици пъти
заключени
изгорени
но никога забравени
когато няма шум
когато си в тишината
чупливо е създаденото от живота отдаден в замяна на друг
снимаш лицето си такова каквото е
с всичкото червено
с цялото синьо
ще ти напомня какво не трябва да правиш когато има какво да изгубиш
ще вземеш правилното решение когато терзанията започнат да прозират
когато няма шум
когато си в тишината
Like this:
One blogger likes this post.
