все по-близо
на вдишване разстояние
но сивите очи не искат да бъдат достигани без усилие
все по-близо
но кога е истинско кога е илюзия
ако в тишина се вглеждаш в тях искрата ще се скрие отново
какво остава освен да посоля устните си и с тях да докосна старите рани
колко от мен трябва да изгори за да бъда пречистен за погледа им
колко трябва да изхвърля за да направя място за тях в себе си
навярно всичко ненужно всичко което ме е задушавало
парченцата сянка заживяват в черни дупки
но сивите очи са все по-близо
особено в тъмното
”Foggy eyes, lookin’ at foggy eyes
Foggy eyes, going bang bang bang”
