Сивите очи

все по-близо
на вдишване разстояние
но сивите очи не искат да бъдат достигани без усилие

все по-близо
но кога е истинско кога е илюзия
ако в тишина се вглеждаш в тях искрата ще се скрие отново

какво остава освен да посоля устните си и с тях да докосна старите рани
колко от мен трябва да изгори за да бъда пречистен за погледа им
колко трябва да изхвърля за да направя място за тях в себе си
навярно всичко ненужно всичко което ме е задушавало

парченцата сянка заживяват в черни дупки
но сивите очи са все по-близо
особено в тъмното

“Foggy eyes, lookin’ at foggy eyes
Foggy eyes, going bang bang bang“

Следите, които си оставяме

вървим по едни и същи улици
водещи към едни и същи барове
вървим с усещането че търсим уникалните истини
но намираме само страховете на нашите родители
търсим но сякаш винаги на неправилните места

по същия начин се прегръщаме
събираме се от счупени отражения
хапем когато няма какво повече да покажем
това са част от следите които си оставяме

вървим по едни и същи улици
по тях мъглата се надига на пръсти
по-малко празно е някак прашно и светло
подходящо време за по две или три
след това с премрежени погледи да търсим истините
сякаш винаги на неправилните места
или те могат да са навсякъде? дори и тук?

по същия начин се преоктриваме
събираме се от предишни отражения
обличаме вчерашните дрехи по снощните синини
това са част от следите които си оставяме

трябва да погледнем кои сме
защото другите вече не са