- Омагьосан кръг
- Живот в бели петна
- Освободеният
- Паяжина
- Цвят вместо кал
Заблуда, ж. Майка на най-уважаваното семейство, в което влизат Ентусиазмът, Обичта, Себеотрицанието, Вярата, Надеждата и още много други добри синове и дъщери.*
Омагьосан кръг
още сме тук
с тебеширени ръце се разтърсваме
за да не заспим не знаем дали ще се събудим
питаме се има ли причина
да посочваме грешките
да казваме истините
да поправяме счупеното
с цената през ада да минава пътят за дома
всяка вечер всяка една вечер
има ли смисъл
без повод да подарявам
и с нищо в замяна заприличва на наивно влюбване
има ли смисъл от ударите
няма останала здрава плът
биещото отвътре е сдъвкано отнето изпито
за разредител използвано
но още сме тук
ще се лее кръв и тъмна вода
но ще останем тук
с цената през ада да минава пътят за дома
всяка вечер всяка една вечер
Живот в бели петна
изплъзват се секундите
в тежки премигвания
всичко което хващаш гори ръцете
като наказание че си искал някой да ги стопли
промъкват се погледите навън
към света който щяхме да удушим като змия
не го помним гони ни носталгия по белите петна
не го помним от твърде много удари по главата
от тухлите останали от разрушените стени
затова ли празнувахме като паднаха?
Освободеният
вихър от листа го заобикаля
невидима стена между ума и света
той не усеща нищо
атакуващи думи
биха сринали всеки друг
но той не усеща нищо
в очите му бетонният свят не е сив
други места все едно не съществуват
няма да плаче че няма да стъпи там
няма да се чувства сам
за забавление усмивките се озъбват
кокалчетата се забиват в кокалите
биха наранили всеки друг
но той не усеща нищо
Паяжина
толкова време за неразрешимите проблеми
като паяжина която не може да бъде разплетена
може би не бива може би като надвиснал облак ще стои над нас
дали ако я разплета тя ще полепне по мен?
Цвят вместо кал
остави ме със затворени очи да се преструвам
че това отвън не се случва
че кълбата дим не са от кръв
не искам да виждам истинските им лица
за когото трябва те ще си останат скрити
остави ме със затворени очи
да си мисля че е топло и лежа върху трева мека като нечия коса
че давещите се са далеч далеч от мен
остави ме
ще сънувам цвят вместо кал
цвят вместо кал
това отвън не се случва
няма смисъл да виждам истинските им лица
ще сънувам ще сънувам цвят вместо кал
Снимка: Драго (musesinstalline)
*от ”Речникът на дявола” (Амброуз Биърс)
