“Взех от рафта един лимон. Отрязах един резен, спрях и оставих ножа. Без предупреждение, без никакво съзнателно усилие се почувствах щастлив, по-щастлив, отколкото съм бил през цялото време след детството си. Такова щастие не можеше да бъде трайно: преди oще да изпитам радост към него, то започваше да се изпарява. Но аз знаех, че то отново ще дойде.”
Джон Брейн, “Път към висшето общество”/ “Живот във висшето общество”
Хаха, току що прегледах цитатите, които аз съм си вадила от тези книги:
“Внезапно усетих, че ще се случи нещо много хубаво. Само това усещане вече ми доставяше задоволство; не очаквах никакъв материален резултат. Чувствах, че ми се оказва уважение само с жеста, който ми беше направен.
Животът рядко е очарователен след като мината детските години.”
Но също:
“Бях обзет от самота, действителна като миризмата на влажна гробищна трева, тъжна като шума на ручея, който минаваше през полянката под нас. Чувствах се натежал като неделен ден, сякаш времето можеше де ме въвлече в някакъв свят, подобен на лоша гравюра – мрачен, вкостенял, досаден и загубен.”
А най вече:
“Времето танцуваше.
Времето имаше кал по подкованите си обувки”
И като видях този пост, се сетих, че така и не съм ти благодарила, задето ми препоръча да прочета тези книги. Та ето – благодаря!