„Взех от рафта един лимон. Отрязах един резен, спрях и оставих ножа. Без предупреждение, без никакво съзнателно усилие се почувствах щастлив, по-щастлив, отколкото съм бил през цялото време след детството си. Такова щастие не можеше да бъде трайно: преди oще да изпитам радост към него, то започваше да се изпарява. Но аз знаех, че то отново ще дойде.“
Джон Брейн, „Път към висшето общество“/ „Живот във висшето общество“
[казуо ишигуро - остатъкът от деня]
[james - not so strong]
Cuttings:
- Спомени за цял живот в Букурещ. Жалко само за града и солта в кафето. Ред е на Скопие…
- И. ме пита как виждам душата си като сцена. Обикновено не задава такива въпроси. Казах му как я виждам и интересното е, че сцената изглежда така, както ми се искаше да изглежда преди време.
- Приемам подарения диктофон като един дългоочакван мирен договор.
- Първо по-цялостно написано нещо от известно време – „Цвят вместо кал“, мисля, че има смисъл.
- На три места за пет дена – в Библиотеката с julianep, в Бара с Ася и в Twins за следващия Indioteque!
- A тази песен може да звучи на място дори и в дъждовно време.
