[piano magic - recovery position]
Вече не мога да пиша за себе си. Най-вече тук. Не мога да разказвам за ежедневието, къде съм бил, какво съм слушал по улиците, какво съм видял, какво съм почувствал, когато съм срещнал нечий очи. Рядко се получава смислено. Може би защото на живо го правя далеч по-добре и не мога да го напиша по същия начин, често излиза сухо, студено, без никакви цветове, нищо от самоиронията, която винаги съм обичал. А ми се иска все още да намирах думите за това…тук. С времето Желанието започна да се материализира по нов начин, да запълва други места по различни пътища. И тъй като един дневник би трябвало да отразява чисто и ясно някаква част от създателя му, ще се постарая занапред да има повече от тази част от мен. Репортажите се трупаха достатъчно дълго и е време нещо от тях да стане новина.
Може да отнеме време, не зная колко. Но човек не бива да чувства като чуждо това, което носи името му. (В случея не точно името, но все пак…)
