stop. play. pause.

[piano magic - recovery position]

Вече не мога да пиша за себе си. Най-вече тук. Не мога да разказвам за ежедневието, къде съм бил, какво съм слушал по улиците, какво съм видял, какво съм почувствал, когато съм срещнал нечий очи. Рядко се получава смислено. Може би защото на живо го правя далеч по-добре и не мога да го напиша по същия начин, често излиза сухо, студено, без никакви цветове, нищо от самоиронията, която винаги съм обичал. А ми се иска все още да намирах думите за това…тук. С времето Желанието започна да се материализира по нов начин, да запълва други места по различни пътища. И тъй като един дневник би трябвало да отразява чисто и ясно някаква част от създателя му, ще се постарая занапред да има повече от тази част от мен. Репортажите се трупаха достатъчно дълго и е време нещо от тях да стане новина.

Може да отнеме време, не зная колко. Но човек не бива да чувства като чуждо това, което носи името му. (В случея не точно името, но все пак…)

I’m leaving my body to science, not medical but physics

[гогол - нос]
[los campesinos! - in media res]

хората имат различни звезди

[massive attack - paradise circus]

За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учените те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, които няма никой друг…

when you have no one, no one can hurt you

Борбата с безсънието има по-добър изход от включване в някой боен клуб…струва си да опиташ с този за спасяване на душите, който е далеч по-реален.

Will you miss me when I burn? And will you close the others’ eyes? It would be such a favor if you would blind them.

изгубеното в превода

[гогол - мъртви души]
[soulsavers - you will miss me when i burn]

Напоследък се чудя каква част от това, което казваме се възприема по начина, по който искаме? Колко от смисъла на думите се изменя според мислите на човека срещу нас? Защо се случва да кажем нещо с пълна увереност и искреност, и то да бъде изтълкувано по абсолютно противоположен начин или поне поставено под съмнение, дори и да няма причина за това? И ми се струва, че с времето все повече започвам да усещам подобна мнителност както у себе си, така и към мен…може би това е един от онези знаци, че си вече друг човек, не си дете, не се разбираш с хората както трябва, а както е нужно.

А има неща, които не е необходимо да разнищваме, за да разберем от какво са направени…просто няма да видим нищо така…

метафорични (но все пак) истини

[лермонтов - герой на нашето време]
[моцарт - lacrimosa]

Ако си отворил всички врати и си видял, че зад тях се крие едно и също…но до края остават още няколко…не си тръгвай, това, което търсиш е там.

moi qui ne crains pas les peines cruelles…

[франц кафка - метаморфози, притчи и фрагменти]
[noir désir - le temps des cerises]

Пиша това не толкова, заради нещо друго, колкото за да съм сигурен, че ще довърша определени идеи. Така собственото обещание да съм достатъчно силен и да доведа замисленото до края му, ми се струва по-убедително. От началото на годината (откакто се събудих на 1-ви януари) съм започнал да събирам, довършвам и оформям това, което ще се превърне в наследник на ‘Завръщането на лудостта’, макар че не това ще бъде приотетния проект за годината. За него по-късно, тъй като връзката между главата ми и Dark Room-a е още тънка и тече бавно. И в двата случая смятам да стъпвам по-внимателно и да отделя на всяка частица нужното време, за да се превърне в част. Експериментите с ‘Обезкостяване’ и ‘Завръщането на лудостта’ бяха полезен и незаменим опит, но и равносметка, че този модел не работи по начина, по който ми се иска и трябва да се намерят алтернативи, чрез които границите да бъдат разширени. Всъщност не знам дали е проработил или не, дали има хора, които не познавам и за тях това е било нещо ценно, но някакъв вътрешен инстинкт ме кара да мисля, че има много какво да се надгради. И че има смисъл да се прави.

x