Look at us through the lens of a camera, does it remove all of our pain?

[silence - les egoistes]

В петък вечерта реших да не си показвам носа навън и да направя един нездравословно киномански уикенд. Има си дни, когато просто се чувстваш комфортно да си в клетката. И така, с кратки почивки, преминах през Moon, Barfly, Factotum, Cashback (по препоръка на Нели), Inglourious Basterds, The Pledge и прилична доза Роман Полански – Repulsion, The Tenant (препоръчвам го на всички), Chinatown. Приготвиха се и още, но те ще бъдат оставени за друг път. Тази вечер пък би трябвало да завърши с Novecento, за който ми беше разказвано преди вероятно две години, но досега така и не намерих нужните/правилните 302 минути за гледането му.

И под влиянието на цялата обзела ме кино буря, мисля, че повече от всякога имам желанието да разказвам истории. Имам няколко конкретни идеи, които мисля, че през следващите една-две седмици ще се появят тук под тага „проза“. Преди не го осъзнавах, но май с Гласовете в гръмотевиците и Робиня на нечий плач започнах…нещо…което е време да вкарам в правия път.