търкаляйки се в неизвестна посока

[brett anderson - ashes of us]
[рей бредбъри - преди да се счупи клонът]

Снощи гледах „Източни пиеси“, като причина за това беше най-вече уникалната ситуация героят и актьорът да са едно и също лице, с един и същи житейски път. И както има много филми, които могат да се определят като нюйорски, лондонски, парижки или берлински, заради специфичната си атмосфера, създаденото от Камен Калев е софийска история и то в един достоен смисъл на думата. На моменти с доза сарказъм и тънка символика, която (както винаги, когато е тънка) казва повече от очевидното. И не на последно място – много подходящи включвания от страна на Насекомикс.

Един коментар из блоговете описва достатъчно точно всичко: „този път дарявате 5 лева не за да се нахрани инвалидизираното дете, а за да направи поредната си мъчителна, много болезнена, но свободна и самостоятелна крачка…“