Завръщането на лудостта

indioteque (the soundtrack of our summer) – 25.09.09 – setlist

ian brown – set my baby free
radiohead – reckoner
yeah yeah yeahs – turn into
noah and the whale – jocasta
broken social scene – almost crimes

the fein:

eddie vedder – hard sun
peter murphy – cuts you up
placebo – summer’s gone
bad lieutenant – sink or swim
the afternoons – high summer lovers
the clash – london calling
phoenix – lisztomania

fiff:

the drums – let’s go surfing
the white stripes – hypnotize
midnight juggernauts – into na galaxy
archive – sane
julian plenti – fun that we have
passion pit – moth’s wings
bloc party – ion square

specta:

the xx – crystalised
royksopp – the girl and the robot
late at the pier – space and the woods
cut copy – far away
animal collective – summertime clothes
petrol – sve jedno je

kirkerona:

kasabian – take aim
mgmt – kids
the ting things – we walk
the subways – with you
black rebel motorcycle club – six barrel shotgun
the gossip – heavy cross
muse – uprising
blur – the universal (live in london’09)

the fein:

placebo – ashtray heart
editors – papillon
david bowie – i’m afraid of americans
the verve – love is noise
tricky – c’mon baby
she wants revenge – tear you apart

fiff:

gorillaz – dare
flaming lips – golden path
the big pink – velvet
bloc party – one more chance
the kooks – you don’t love me
florence + the machine – rabbit heart
the charlatans – and if i fall
yeah yeah yeahs – maps

specta:

joy division – love will tear us apart
the wombats – let’s dance to joy division
new order – crystal
empire of the sun – walking on a dream
jamie t – stick n stones
arctic monkeys – crying lightining
los campesinos! – the sea is a good place to think about the future

kirkerona:

arcade fire – keep the car running
the libertines – compaign of hate
la roux – in for the kill
empire of the sun – we are the people
kasabian – fast fuse
yeah yeah yeahs – dull life
arctic monkeys – fake tales of san francisco
mado diao – long before rock and roll
ian brown – stellify

the fein:

the smiths – there’s a light that never goes out
bloc party – i still remember
pulp – do you remember the first time?
patrick wolf – the magic position
james – lose control
stereophonics – dakota
the cure – friday i’m in love
the killers – spaceman

fiff:

jarvis cocker – fat children
arctic monkeys – do me a favour
james – she’s a star
blondie – one way or another
the strokes – someday
oasis – supersonic
kings of leon – sex on fire
maximo park – books from boxes

specta:

the housemartins – happy hour
la roux – bulletproof
matt & kim – daylight
blur – london loves
m83 – we own the sky

kirkerona:
broken social scene – almost crimes
kaiser chiefs – angry mob

the fein:

pj harvey & john paris – black hearted love
faith no more – stripsearch

fiff:

garbage – why do you love me
death from above 1979 – romantic rights
placebo – meds

specta:

oasis – cigarettes and alcohol
northern portrait – crazy

kirkerona:

muse – resistance
radiohead – jigsaw falling into place

the fein:

the national – apartment story
tv on the radio – dlz

fiff:

interpol – pda
the horros – who can say

specta:

the amsterdams – chased by housewives
the pains of being pure at heart – higher than the stars (saint etienne remix)

kirkerona:

broken social scene – it’s all gonna break

вечното

[кърт вонегът - механичното пиано]
[people press play - hanging on]

36 години след заснемането на „Life on Mars?“ на Дейвид Боуи, в 21-ви век, в You Tube попаднах на следния коментар към видеото:“ I feel unconfortable watching this music video, he’s scary… what a gaylord!!“ А колко ли неудобно са се чувствали някои през 1973-та? Някои провокации ще си останат вечно свежи.

Режисьор е Мик Рок, за когото спокойно може да кажем, че чрез фотографиите и клиповете си, той е запаметил 70-те.

indioteque: the soundtrack of our summer, 25.09.09

Indioteque се завръща на 25-ти септември, петък!

Домакин на поредната вечер, посветена на алтернативната инди сцена, ще е отново клуб Три Уши, а събитието ще започне в 21:30 ч.

Заедно с най-обичаното в жанра, ще акцентираме и върху музиката, превърнала се в саундтрак на лятото ни.

Скоро очаквайте и представянето на официалния сайт на Indioteque, с който проектът преминава в една нова фаза.

Вход: 3 лв

Гласовете в гръмотевиците

Гледах как тялото ми се носи безжизнено по мъртвото море на фона на лунната светлина. Чаках го да потъне. Само тогава щях да си тръгна спокоен. Може би на дъното то щеше намери покой, заедно с другите погребани, всичко до един заради онези грешки, които са ги накарали да избягат, да оставят миналото си в солената вода, която да избели белезите от лицата, да изгори очите, помътнявали виновно дори и при смеха на малките им синове и дъщери. След като се изгубих от поглед, реших да се върна в квартирата, колкото се може по-скоро. Не че имаше за какво да бързам, но започвах да си представям как пясъкът потъва под краката ми.

Прибрах се, но опитите ми да затворя очи и да поспя за малко бяха неуспешни. Исках да си почина, но се притеснявах от това, което можеше да стане като се унеса. Вътрешно ме беше страх и сънувах кошмари, които след това смътно си спомнях, а по обяд вече бяха забравени напълно.

След час щеше да съмне. До леглото бях сложил огледало, за да може всяка сутринта първото, което виждам да е собственото ми лице. Със сенките под очите, с леките бразди по кожата, почти като кора на стара ябълка. Събуждах се с отражението си, за да свикна със себе си, да се опитам да се опозная. Да се забравя и след това да се открия. Да се разкъсам и зашия.

Плашех се всеки път, когато светкавиците разравяха мрака в небето. Не знаех дали зловещите светлини известяват за неговото приближаване или това е просто буря, обикновена буря, обикновен дъжд, нищо повече. Но бях нащрек. Заслушвах се в гръмотевиците, търсейки неговите думи, опитвайки се да доловя нотките на бавния му глас. Успокоявах се, когато лъчите на огненото петно отново си пробиваха път през облаците. Напомняха ми за мен.

Никой не звънеше, никой не ме търсеше. Често стоях до телефона, чакайки някой да се обади. Знаех, че няма кой, нямаше за какво, но ми се искаше, ей така, ако ще да е случайно, някой ден да чуя глас от отсрещната линия. Дори да е грешка, няма значение. От време на време спях на пода до масичката, върху която е телефона. Там е студено и не е удобно, но ако някой случайно набере номера ми ще мога да вдигна слушалката на момента. Близо е и до вратата, така че ако чуя, че се звъни, ще стана бързо и ще отворя без да губя време. Може би щях да се зарадвам, дори и ако на вратата беше той, звънящ малко след полунощ, когато вече би трябвало да спя, за да имам сили за поредния ден на строежа. Но не се осмелявах да правя нещо повече, освен само да флиртувам с идеята, знаех, че ако си го пожелая наистина, той щеше да ме намери.

От сутринта небето измиваше градските улици, а мократа нощ беше в най-тъмната си фаза. Шумът от капките се разнообрази от този на нечий стъпки, които се приближиха до входа на панелния блок, старата врата издаде типичния си несмазан звук и човекът влезе. Искаше ми се и аз да се връщах вкъщи по тези часове, да мога да отида някъде, да танцувам, да целувам, да съм толкова пиян, че да не ме е страх от глутниците улични кучета, които лаеха заплашително и в този миг, неизвестно срещу кого и защо. Те обичаха да бягат по петите на нощта без да осъзнават, че никога няма да я догонят.

Внезапно звънецът се събуди. Дочуваше се потропването на токчета. Попитах кой е, а през шпионката се виждаше жена с гарваново черна коса и червена рокля. Отворих. Имаше строги пепеляви очи, от онези, чието разплакване е предизвикателство за всеки мъж. Бяха ми познати, но откъде ли, нямаше начин да се сетя. Тя ме попита дали знам какво става. Eлектричеството било спряло в целия квартал, само от моята стая светело.

в преход

[pete yorn & scarlett johansson - blackie's dead]
[лъвкрафт - пълзящият хаос]

И когато ми омръзна от слънцето, което ме зачерви без да е било нужно да ходя да плаж, изведнъж дойде есента по един носталгичен начин. Носталгичен, защото винаги, когато се разделяш с нещо, което дълго е било около теб, независимо дали то ти е харесвало или не, усещаш някаква празнина, усещаш прехода, наместването, запълването. И всичко малко или много започва да прилича на…

patience, shadow. while you’re sick, there’s no sight to see.

[yeah yeah yeahs - little shadow]

От край време се опитвам да правя всичко по възможно най-истинския, може би по-естествения начин. Записвам повечето идеи за следващата книга, разказите, статиите, постовете и т.н. на хартия, в специален тефтер за това. Зарязах месинджърите и увеличих сметката за телефона. Отдавна не бях разгръщал обложките на любимите дискове. Предполагам, че колкото по-истински си в делата си, толкова по-истински обичаш плодовете на тези усилия.

отдавна недокоснатите съкровища

черно и лилаво

[manic street preachers - primitive painters]

По време на шоуто (да не се бърка с концерт) на Мадона си обясних някои неща, които или не съм харесвал у нея, или не съм ги разбирал напълно. Най-вече този на моменти отчаян отказ от приемане на възрастта, отказ от стереотипи, които „би трябвало“ да станат част от един човек, когато е в определен етап от живота си. Гледайки всичките танци и усмивката й по време на тях, долавяш един почти детски ентуасизъм. Просто е родена за сцената и ще бъде на нея, докато има сили, сякаш не е въпрос на кариера, а на оцеляване. Трудно човек може да я съди за това или поне аз вече не смятам да го правя.