the movie on your eyelids is no reflection of myself

[placebo - the movie in your eyelids]

Реших все пак да пусна нещо от „Завръщането на лудостта“, може би за да оправдая мълчанието, а и все пак всеки коментар е ценен, всяка реакция е един вид доказателство за някакво въздействие. Надявам се да завърша цялата работа през това лято, тъй като не мисля, че ще мога да го направя после, не мисля, че ще имам волята. Тогава ще се завърне нещо друго, а не лудостта.

СТЪКЛА В ДРОБОВЕТЕ

преди изгревът да успокои пулса на нощта
прибирам се у дома разярен като куче пред собствения си образ
куче като онези които не им стига да захапят жадуват да убият

защото няма химия
достатъчно изкушаваща и забранена
за да слее разпадащото се в мен
да слее стъклата разпилени от моя вик в моите дробове

вече няма химия
достатъчно силна
за да удави шептенията на тишината
да ме извади от леглото прегърнало ме като за последно

сухи лакирани пръсти докосват белите листи
с точност е отпечатана диагноза
определяща хаоса с термини
назоваваща с дума цяло перманентно мъчение
мъчението да закусвам с отпадъци подправени със сол
солта от сълзите които ще спра и ще се опитам да живея
с чуждите окови наравно с моите

дали ще мога да приютя още една изгубена душа
ще мога ли да функционирам с още един призрак у мен

след като вече няма химия
която да държи здрава дори малка частица
когато няма химия която да ме кара да се чувствам цял
а не разпокъсан разлят върху твърде голям бряг
със стъкла в дробовете и разпад във вените