vs.

[jarvis cocker - i never said i was deep]

Понякога чувствам, че вътрешният ми глас е застрашен. От гласовете на другите, от желанието за всеобща хармония насред целия хаос, от компромисите, надеждите, целите, жертвите и т.н. Но винаги той е успявал да каже това, което е искал да каже, да посочи някакъв изход, да разсъждава трезво и да не прави големи грешки. Чудя се дали ще има момент, в който шумът ще е прекалено голям, за да не мога да го чуя или просто ще го пренебрегна…дали тогава взетото решение ще е най-правилното или най-погрешното…и за кого?