лешоядът предизвестява: идват тежки времена (what Fear do you depend on?)

[patrick wolf - the sun is often out]
[борис виан - червената трева]

Има албуми, които ги чувствам като такъв точен саундтрак към отделни периоди в живота ми и може би в някой слънчев (или по-скоро дъждовен) ден бих ги подредил в някакъв списък. Интересното е, че тези, за които се сещам на прима виста са солови и може би не е случайно.

Предстои да излезе първият такъв албум за 2009-та, който от два дена разнищвам и когато стигна до последния шев, ще напиша нещо, тъй като…има за какво.

indioteque – 23.04.09

(intro:)
the cure – the scream
depeche mode – in chains
james – english beefcake
morrissey – it’s not your birthday anymore
she wants revenge – tear you apart

the fein:

тангра – така стоят нещата
babyface clan – positive?
стенли – стар парфюм
клас – госпожа емилия
нова генерация – страх ІІ
остава – пинг-понг

kirkerona:

стефан вълдобрев – в ефира на света
panican whyasker – hair plug-in
уикеда – обичам
анимационерите – празна поща
the paperbax – paperback culture
jude the obscure – dead and gone

elbow – forgot myself
the zutons – always right behind you
white lies – to lose my life
the charlatans – blackened blue eyes
oasis – i hope, i think, i know
black rebel motorcycle club – six barrel shotgun
yeah yeah yeahs – gold lion

specta:

empire of the sun – walking on a dream
phoenix – 1901
stricken city – tak o tak
foals – cassius
we are scientists – after hours
the strokes – take it or leave it
arctic monkeys – scummy
art brut – emily kane
matt and rim – daylight

fiff:

bloc party – flux
tilly and the wall control – beat
friendly fires – paris
the stone roses – i wanna be adored
radiohead – there there
kula shaker – govinda
kings of leon – closer
interpol – say hello to the angels

the fein:

bloc party – i still remember
new order – krafty
the verve – love is noise
garbage – why do you love me?
suede – moving
oasis – the shock of the lightning
cut copy – so haunted
james – she’s a star
morrissey – one day goodbye will be farewell
placebo – plasticine

kirkerona:

radiohead – idioteque
the ting tings – that’s not my name
mgmt – electric feel

specta:

the white stripes – fell in love with a girl
vampire weekend – a-punk
you say party! we say die! – he! she! you! me! they! we! us! ok!
mando diao – down in the past

fiff:

the kooks – you don’t love me
oasis – live forever
the white stripes – seven nation army
the cure – close to me
klaxons – magic

the fein:

new order – primitive notion
остава – празен кадър
indochine – l world
depeche mode – fragile tension

kirkerona:

unkle – be there
pulp – like a friend
the jesus and mary chain – just like honey
ian brown – corpses
lou reed – walk on the wild side

who’ll release you from the circus?

[iamx - tear garden]
[верлен]

+ Вчера си купих „Sounds of the Universe“ от Дюкяна и установих, че магическото чувство да си вземеш диск на любима(та) група не е изчезнало. Признавам, че отдавна не го бях правил и сякаш бях забравил какво е да отвориш кутийката и да вдишаш страниците. А като се има предвид, че тези албуми излизат един път на четири години, неизбежно е асоциирането с цели периоди от живота, затваряйки ги в граници, между които има спомени от най-доброто. А някъде между „Fragile Tension“ и „Jezebel“ си убеден, че ще има още от тях.

+ При последното връщане от Варна си взех обложката на „Uh Huh Her“, която смятам да окача на вратата на стаята или по-точно една поредица от четири снимки на Пи Джей Харви в нея. Ще видим кога ще стане, тъй като днес трябва бързо да се прибера вкъщи, ако оцелея след четиричасовата антропология, да проверя дали „For What It’s Worth“ на Placebo е налична в добро качество и ако да, ще изляза с кейс, който ще е с още един диск по-тежък.

- You look good in leather in bars, breaking things, breaking hearts, you look good in pleasure, in hotels, loneliness is the key to break that spell. I am terrified, I think too much, I get emotional when I drink too much, I buy every cry, cause I don’t trust, I am terrified, I think too much.

done it before and i’ll do it again

[new order - primitive notion]

Майски изпити, майски пътувания, обаждания, концерти (отминали и предстоящи), имейли, недовършени думи, people come and people go some move fast and some move slow и всичко е по-объркано с няколко идеи, отколкото по принцип е. Планирах как ще включа компютъра, ще си направя чай и ще си пусна New Order или Junior Boys, когато до входната врата на блока срещнах чистачката на стълбището. Попита ме нещо, пошегувах се, тя се засмя адски искрено и в този момент ми се искаше да мога да се засмея, както тя го направи. Надявам се да стане след малко Монти Пайтън и си пожелавам утре да сe случи без да е планирано.

предстоящи събития

Петото издание на Indioteque ще се случи между стените на клуб Три Уши на 23-ти април от 21:30 ч. След като в началото на предишното парти обърнахме внимание на шведската сцена, сега ще започнем с някои от най-запомнящите се неща от алтернативната сфера, създадени в…България. Това ще е нашият малък жест към част от групите, които са оставили отпечатък върху хиляди хора с музиката си, въпреки всичките трудности, които пречат на това да се случва.

-

depeche-mode.org и Tuborg Green Fest представят:

DEPECHE MODE CONVENTION 2009
Celebration of the Universe part 2
DM LIVE IN SOFIA AFTERPARTY

Концертът на Depeche Mode в София на 18-ти май е събитието, което за десетки хиляди ще окаже ефекта „преди и след“, също като през златната в спомените 2006-та година. Както и тогава, така и сега, екипът на DM.org ще направи всичко по силите си този празник да има дори още по-осезаема ударна сила, още повече любов за раздаване.
DM.org, съвместно с Tuborg Green Fest, организират афтър парти след концерта на националния стадион, което ще се проведе отново в клуб куулхаус Библиотеката. Сътрудничеството между двете страни е стъпка напред в развитието на проекта, както и нов етап в отношенията между меломаните и организаторите в България, който се надяваме да се развива в бъдеще.

Между сайта и Tuborg се обсъждат и други интересни идеи относно 18.05, така че нека си пожелаем късмет да зарадваме всички с още новини около Денят на Depeche Mode!

Повече подробности очаквайте в най-близко бъдеще тук и в страниците на организаторите:
www.depeche-mode.org
www.tuborg.bg

преди затварянето на очите

[depeche mode - jezebel]

Sundark on darker streets. It’s violent times for weary feet. Имах желанието да хвана последните два часа от партито на Студио А, но концертът на Анимационерите, Panican Whyasker и Babyface Clan беше достатъчно изтощителен, за да предпочета леглото и изкушаващата възможност да се събудя на сутринта адекватен и готов за други предстоящи срещи.

Вече няколко записки за блога остават недовършени, може би защото умът ми е разпилян на хиляда места и трудно мога да се съсредоточа върху едно. А когато по цял ден определени мисли хвърлят сянка, последното нещо, което искаш да направиш е да ги извадиш на светлина. Просто защото винаги очакваш да изчезнат ей така, както си стоят в тъмното.

The sun and the moon and the stars in the sky are laughing. They’ve seen it all before…

you have to fail a little, die a little, go insane a little to come out from the other side

Лудостта се завръща ♥
Сляп за красотата си
Прекалено истински сме, за да оцелеем
Нашата свобода е робство
Червило и мед
Симетрията на нейните крака
Цигареният пламък
Истината за моя счупен нос
Онези, които докосваха от разстояние
…
…
…

крис корнър за изтичането на „kingdom of welcome addiction“

Много неща са вече изписани по повод изтичането на предстоящи албуми, но може би изявлението, което до този момент ми направи най-голямо впечатление датира от вчера и е дело на Крис Корнър (ex-Sneaker Pimps) по повод новата авантюра на проекта му IAMX – „Kingdom of Welcome Addiction“.

I want to say so much but I will keep it short.
There are times when I am confused by the motives of people.

I want to remind anyone that listens to the music of IAMX that it is a fiercely independent project. That means we, as a close group of artists and friends, struggle and work intensely to get it out into the world. We produce it, promote it, nurture it and now sell it ourselves. It is our baby. We are not bound to a major corporation and have no major funding. We are not interested in fame and we are proud of what we do.

I believe that shows in the conscience and sincerity of the appreciators of this music. I believe our fans are special.

But people must be warned of the depreciating value of art.

Music is irresponsibly and disrespectfully uploaded.

The emotional concern, technical craft, intense care and spirit that is put into it is crushed without consideration.

I am not only worried about being able to continue making IAMX music but worried about the slow destruction of the soul of the audience. Our hearts need more than just unearned instant gratification. Reward comes through longing, waiting, supporting and deserving.

In attempting to promote the new IAMX album we begrudgingly sent a link to ‘important’ journalists… a link where they could listen to the full album and we could discuss it in interviews.

This trust was abused and the album was put online.

There is no more anticipation. The game is over.

Therefore I am calling on you, friends and lovers.

We need to take responsibility together to protect art and hold it as sacred. I don’t just mean IAMX. I mean everything. At some point we need to kill our lethargy and believe in things. Everything is so easy. We feel the world owes us everything now. That is insane and unhealthy.

We are spoiled, cynical children that need to grow up.

I hate money. I hate that we are money dependent. It is a disease of society and the controlling tool of the elite, but nevertheless it exists.

We need you to buy the record, not download it. We need you to buy merchandise and come to the shows. Gone are the days of huge record deals and endless support. We are traveling salesmen and gypsies.

If you feel that somehow you deserve to have the album without payment or conscience, then I am open to hear your reasons. I want your feedback and to begin a discourse.

Art helps us deal with being alive. It oils the brittle wheels and gives us a glimpse into a deeper purpose of our tiny existence.

If you care, then do everything in your power to help us continue making it.

Love,

Chris

bluba lu – quadrotopia – 04.04.09

Минути преди вратите на Зала 3 на НДК да се отворят, една случайно срещната приятелка, която също беше дошла за концерта на Bluba Lu, ме попита какво да очаква, тъй като не беше слушала и нота от тях. Това се оказа трудна задача, тъй като думи като джаз и трип-хоп не звучат особено точно в случея, освен ако не са за отбиване на номера. И нито една от двете не би могла да обхване и частица от това, което впоследствие се случи в съботната вечер.

Приятните изненади започнаха от входа. След като миналата година „Groove Euroope“ се появи в стилна флашка, какво щеше да бъде предприето за „Quadrotopia“ не беше известно до този момент. С влизането в залата бяха раздавани флаери с (предполагам) обложката на новия албум от едната страна, а от другата – текстът на концептуалната „Mr. Architect“, една от песните в албума, както и код за изпращане на специален имейл, от който по-късно всички ще получат новия проект за безплатен даунлоуд.

Наблюдавайки петте сцени, се замислих дали изостреното внимание, което всички трябва да проявят, за да следят случващото се, няма да подейства по-скоро разсейващо и разконцентриращо, но за щастие всичко беше достатъчно добре преценено. Звуковото приключение, започнало с психиделична електронна интродукция, на моменти действаше помитащо, като заедно с това ти внушаваше и мисълта с колко труд, средства и всеотдайност това е било организирано и синхронизирано. Заедно с Bluba Lu и всички гост музиканти бяха и основните действащи лица в Quadrotopia по отношение на вокали – свързваната с миналогодишния Music Idol Деница (Sihaya), Найма и родената в Южна Африка Пени О’Съливан.

За съжаление някои очаквания не се сбъднаха – отсъствието на песни от „World Melancholy“ и липсата на Рони, която вече толкова често сме свикнали да асоциираме с музиката на групата, сякаш остави една част от Bluba Lu извън сцената. Сред публиката беше и Насо Русков, когото ще видим с Babyface Clan на 9-ти април, като тайно се надявах да повторят разбиващото си съвместно изпълнение от Червената къща, но това не се случи. Но не би било справедливо да отчитам тези неща като минуси, тъй като това бяха по-скоро лични пожелания. Вечерта беше изцяло посветена на новия материал и това като че ли беше правилно, най-вече за да се оцени създаденото независимо от предходните пет албума.

До голяма степен квадрафоничният концерт на Bluba Lu беше истински урок по креативност и свободно мислене, което събаря бариерите на клишетата една по една. Предполагам, че хората, които са далеч по-навътре в музикалните и технически детайли биха изразили по-задълбочено мнение върху експеримента, нo от моя страна това беше едно от най-уникалните събития, създадени от българска група, на които съм присъствал. За щастие посещаемостта беше далеч по-голяма отколкото на предишния концерт, с което се надявам повече хора да са оценили случилото се, да са разказали на познатите си или да са написали нещо някъде, просто защото има нужда да се говори за това и то да получава колкото се може по-голяма подкрепа. Защото го заслужава.

Полезни връзки:
www.quadrotopia.net

логото

Отново благодарности за всичките имейли, никой от нас не е очаквал, че ще провокираме толкова идеи за лого на Indioteque! Вече си имаме и Facebook група, както и имейл за похвали, критики, въпроси и всичко останало: indiots (at) indioteque.com

Петото издание на Indioteque ще се състои на 23-ти април, подробности за него очаквайте съвсем скоро.