Ръкавът ми беше скъсан.
Майка ми седна да го шие.
С конец и игла
заши тъга в ръкава ми.
Косата ми беше рошава.
Сестра ми дойде да ме среши.
С гребен и четка
вреса тъга в косата ми.
Когато напускахме дома,
залезът бе зачервил
лицата на планините.
Краката ми не ме слушаха.
Брат ми ме хвана за ръка,
да не изоставам по пътя.
С треперещата си длан
беляза с тъга ръката ми…
Сега седя сред зелена трева,
под розови облаци,
на двеста мили от къщи -
с майчината тъга в ризата ми,
сестрината тъга в косата ми,
братовата тъга в ръката ми.
Аз съм заключен в капан от тъга.
