:)

(снимки: audiopolis.blogspot.com)

всеки ден

[u2 - cedars of lebanon]
[l'europeo - скандали]

„The worst of us are a long drawn out confession / The best of us are geniuses of compression“ пее Боно в „Cedars of Lebanon“ и тези думи звучат особено истински, когато започнеш да разделяш възрастните на оцелели и мъртви, когато за 20-те минути в трамвай 5 те обзема чувството, че си по средата на световното нищо. Когато слезеш, чувството на скромен оптимизъм се завръща, но винаги достатъчно бързо се намесва нещо, което отново ти внушава, че си малък. А не си. Че трябва да си тих и да гледаш в една точка. А не трябва. Че трябва да блъскаш, за да стигнеш. А винаги има друг начин.

лудостта на отражението

Първо дойде смехът, след това иронията зад него. Първо се приближи сърцето, след това се разкри и черното петно по средата. Първа от всички започна да танцува усмивката, чак след това в танца се намеси и тялото. Изведнъж то се оказа пред мен, слепено от лепкавата наивност на очи, в които следите от присъствието на детето още личаха. Истината дойде после. Очите бяха моите. Но не и думите, които изрекох тогава. Които хвърлих към усмивката и лицето без да предполагам какво ще получа в замяна. То дойде първо с вик, след това с гримаса, която не издаваше нищо, освен най-искреното, което кожата на това лице някога е изразявала. Това се случи в тишината. В нея почувствах нуждата да обясня, че никога не съм искал да причинявам тези рани. Никога не съм искал да слагам тази тежест върху ронещите се рамене на моето огледало. Просто направих това, което тялото пред мен никога не е имало смелостта да извърши.

ново квадротопично пътуване

КВАДРОТОПИЯ

нов проект на БЛУБА ЛУ,
който ще бъде представен на уникален

КВАДРОФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

в зала 3 на НДК,

4-ти април 2009.

Защо уникален?
Публиката ще бъде обградена от 5 сцени, на които ще се развива действието!
Звука ще идва от четирите посоки на света + звук над публиката!
Публиката сама ще избира накъде да гледа и дори…..какво да слуша!

Какво е новото?
От епохата на античния театър отношението публика-артист се е развивало линейно и еднопосочно: артистите са на една сцена, публиката е в залата и наблюдава действието еднопосочно. Публиката няма избор. На нея е наложено какво да наблюдава и какво да слуша.
От тази фундаментална постановка се развиват театъра, киното, балета и дори музиката. Не случайно Театралните, концертните и кино залите си приличат!
Но не е така в живия живот! Винаги можем да изберем, какво да чуем от шума около нас, какво да видим от света около нас.
Точно тази дълбока традиция е скъсана в КВАДРОТОПИЯ на Блуба Лу . Музиката е пръсната в пространството около публиката. Няма център. Има избор.
Къде мога да чуя предварително?
Не може да бъде чуто, нито описано. Не може да бъде форографирано, нито филмирано. Не съществува популярен формат за изображение едновременно на звук и картина в тримерното пространство. Не може да бъде стиймвано в Myspace, нито в Youtube!

Каква е предисторията?
Първите квадрофонични концерти са известни от началото на 70-те години.През 1975 година Пинк Флойд изпълняват Darks Side Of The Moon в Abbey Road в квадрофонична среда с помощта на устройство, наречено Азимутен Координатор. Инженер на този проект е небезизвестния Алън Парсън.
Междувремено се разработват множество технологии за възпроизводство на квадрофоничния звук, като 2+2, 4-D, Ambiophonic, Dual Triphonic, MultiSonic, Quadio, Quadralizer, Quadrix , Quatrasonic, Quatravox, Stereo-4, VariBlend, Vari-Matrix, Vario-Matrix, възпроизведени на специални плочи или ленти. В края на 70-те обаче квадрофоничната еуфория претърпява фиаско. Производителите не успяват да стандартизират общ формат и фалират.
Нов опит за налагане на пространствения звук налагат системите за домашно кино. DTS стандарта става популярен и лесно достъпен. Въпреки това обаче музикалните съраунд компилации (каквато е EARTH 07 в която участват Блуба Лу) също не успяват да се наложат на пазара – продукцията е скъпа и не предизвиква широк интерес.
Нови надежди се възлагат на формата MP3 surround, който е само с 10% по-обемен от обикновения MP3 файл и напълно възможен за дигитална дистрибуция. Уви! Практически все още формата MP3 surround не се разпространява от големите дигитални дистрибутори!

Днес, противно на развитието на технологиите звука претърпява своето бавно свиване към МОНО – формата. Стрийминга, диктатурата на джобните устройства, телевизията и масовото безплатно потребление, борбата за надмощие с градския шум, компресията, късите радио-версии и т.н. са фактори, които свиват пространството и динамиката в съвременната музика.
Тази повече от 30-годишна сага между QADRO и MONO очаква своето продължение….

cut out all the ropes and let me fall

[bon iver - skinny love]

На фона на вятърничавите зимни истории на албума „For Emma, Forever Ago“ на Bon Iver (което всъщност се произнася Бон Ивер) и упражненията по руски, с чиито отговори играя на тото, изведнъж взех химикала и написах на пожълтелия тефтер до мен думите „forgiveness is the key to your unhappiness“, стих от една песен, която ме радваше, когато бях на 10 и която безсрамно признавам, че все още ме радва. Подчертах ги. Наруших ги. Но може би е за добро, вече някои пътища са по-чисти, а фокусът е изместен към нещо по-реално, по-красиво и по-вдъхновяващо. Не го виждам съвсем ясно, но знам, че е там. Не го предполагам, не го допускам, не се надявам, а го знам.

Вероятно опира до характера, дали погребването или разравянето е това, от което се нуждаеш, за да можеш да избистриш ума си, да погледнеш към нещо, което те е притеснявало по един трезв начин. На този етап от живота, погребването не ми е силна страна, не знам всъщност кое от двете е по-добре или и двете са еднакво достойни решения, или пък еднакво лоши. А може би е въпрос на мъдрост и опит. Понякога си мисля, че хората, които са се изправяли смело пред всичко, което са смятали за предизвикателство, затварят вратата и проблемите зад нея по-самоуверено и това като че ли е начинът, с който те се справят и продължават. Докато тези, които са преминали през по-пасивни периоди в живота си, имат нуждата да се опълчат срещу проблема, да го разнищят и чак тогава могат да го усетят като нещо, което окончателно принадлежи в миналото. А може би всичко е индивидуално и подобни обобщения са глупави, и загубиха около минута от времето ви, a от моето – значително повече.

Впрочем ако искате да усетите малко от пролетта, която сякаш е още далеч, намерете си „The Grape and The Grain“ на Лео Ейбрахамс (Leo Abrahams), а ако искате нещо по-агресивно и експериментално – „The Unrest Cure“. Същият човек ще работи и по третия албум на Брет Андерсън – интересни времена предстоят!

ритъмът на нощта

[leo abrahams - devil's mouth]

Събудих се щастлив и с това се изчерпва всичко, което почувствах, когато отворих очи в 13:30. Имаше причини настроението ми да е на другия полюс, но нито една от тях не беше толкова състоятелна, за да може тя да доминира. Радвам се, че за части от секундата, при първото отделяне на миглите една от друга, съм направил някакъв несъзнателен избор днес да бъда изпълнен с идеята за пълноценност. Може би най-после…а може би не. А за някои неща наистина (късното) утро е по-мъдро от (късната) нощ. По пътя за вкъщи за първи път разбрах едни думи, които бях написал преди може би два месеца, навярно това е знак, че трябва да издира текста и да го довърша някой път.

PS. I’m put together beautifully, big wet bottle in my fist, big wet rose in my teeth, I’m a festival, I’m a parade and all the wine is all for me.

INDIOTEQUE (oasis-themed) – 21.02.09

intro:
suede – filmstar
u2 – who’s gonna ride your wild horses
the national – abel
david bowie – cactus
white lies – death
pj harvey – the letter

the fein:
sigur ros – mep blypnasir
leo abrahams – fragile mind
rem – mr. richards
travis – turn
brett anderson – one lazy morning
snow patrol – crack the shutters
m83 – kim & jessie
oasis – heroes

specta:
repetitor – pukotine
cut off your hands – happy as can be
santogold – l.e.s. Artistes
oasis – rockin chair
the cribs – i am a realist
the rifles – peace and quiet
vampire weekend – oxford comma

fiff:
oasis – hello
radiohead – karma police
muse – new born
oasis – the shock of the lightning
kings of leon – sex on fire
mgmt – kids
death in vegas – scorpio rising
arctic monkeys – dancing shoes

kirkerona:
last shadow puppets – i don’t like you anymore
oasis – cum on feel the noise
black rebel motorcycle club – rise or fall
the kooks – ooh la
oasis – supersonic
oasis – waiting for the rapture
radiohed – jigsaw falling into place
mgmt – time to pretend
oasis – falling down
the stone roses – i am the resurrection
ian brown – billie jean

the fein:
oasis – rock ‘n’ roll star
oasis – some might say
oasis – go let it out
stereophonics – dakota
suede – new generation
the killers – spaceman
oasis – the importance of being idle
joy division – transmission
the national – all the wine
oasis – morning glory

specta:
oasis – the girl in the dirty shirt
glasvegas – geraldine
scouting for gilrs – she’s so lovely
the coral – in the morning
oasis – the turning
kasabian – club foot
doves – black and white town
camera obscura – lloyd, i’m ready to be heartbroken
the libertines – music when the loghts go out
oasis – d’you know what i mean

fiff:
the cure – boys don’t cry
the stone roses – i wanna be adored
oasis – live forever
the tears – lovers
arctic monkeys – fake tales of san francisco
jude the obscure – dead and gone
unkle – lonely soul
oasis – she’s electric
bloc party – so here we are

kirkerona:
jude the obscure – control
the warlocks – come save us
the brian jonestown massacre – it girl
oasis – pass me down the wine
the jesus and mary chain – happy when it rains
black rebel motorcycle club – pretend
happy mondays – step on
the beatles – don’t let me down

the fein:
the killers – indie rock ‘n’ roll
bloc party – atonement
the verve – love is noise
joy division – love will tear us apart
david bowie – pretty things are going to hell
james – laid
oasis – don’t look back in anger
blur – boys and girls
suede – trash
placebo – meds
new order – crystal
muse – plug in baby

johnny foreigner – salt, peppa and spinderella
the national – looking for astronauts
jens lekman – black cab
noah and the whale – give a little love
nicky wire – break my heart slowly
u2 – one

now the pigeons gather round my feeding hand…and we talk til the evening fades

[patrick wolf - pigeon song]
[скуадроти - върху стъклото]

Много кафе, много чай, много неразбираеми и ненужни изречения в дебели учебници, достатъчно много изпити, но за щастие има някои песни, които карат светът да изглежда по-бавен и по-спокоен…кога за последно сте го виждали такъв?

but see them walk together / it just makes me wanna cry

They always keep their tv on at night
So no one in the house can hear them fight
But I’ve seen the bruices
And I know about the scars
She’s mine but I’m not hers.

area 51

[joy division - passover]

Когато отворих сайта на stroeja.com и погледът ми падна върху тази новина, не мога да отрека, че нещо у мен наистина се натъжи. Въпреки че Зона 51 от много отдавна беше започнал да гние и от едно място, което събираше понякога налудничаво много различни хора на едно място за едно и също събитие, се превърна в нещо занемарено, лошо поддържано и западащо, там се случиха не малко златни мигове. Първи DM партита, първи брит-поп партита, първият път, в който гледах Остава, първи срещи с хора, без които животът ми нямаше да е същия…Колкото повече се ровя в спомените си, толкова повече приятни моменти се връщат.

Да живеят времената, когато никой не ти искаше личната карта за нищо!

PS – Никога повече не видях онова момиче с убийствената рокля, която съсипах с бира, след като някой беше пуснал Manic Street Preachers…някъде през 2005-та година…

Indioteque – 12.02.09

Третият Indioteque ще се състои на 12-ти февруари в клуб Три Уши, от 21:30 ч., като този път събитието ще протече по по-концептуален начин.

Поради големия брой заминаващи от България за европейското турне на Oasis, музиката на емблематичната британска група ще доминира в поредната Indioteque вечер. Надяваме се да се получи едно диво и запомнящо се изпращане

Вход: 3 лв.

Интервю с Васил Гюров

„Любовта към музиката и към истината са основните оръжия срещу действителността.“
(Васил Гюров)

След Георги Георгиев, Момчил Колев, Бойко Петков и Константин Кацарски, за DM.org интервю даде още едно име, което има незаменима роля в развитието на българската музика. Васил Гюров, основателят на Ревю и през годините движеща сила и на Кале, Камион и Африка, винаги е имал смелостта да бъде човек с позиция и мнение, нещо, което все по-малко творци проявяват. Свалян от сцена, изживял разпадания и събирания, преминал през промените, които отказаха толкова много хора от музиката, същият този човек, който е сред онези, които отвориха първата страница на българската алтернативна история, е все още тук. Това ще е втората „среща“ между Ревю и DM.org, след като групата участва в първата вечер на DM.org Convention 2007 в клуб Петното, Пловдив.

Представяме ви Васил Гюров, екслузивно за www.depeche-mode.org:

(снимка: Елена Ненкова)

На вашия концерт в Маската дългоочакваното събиране с Милена стана факт – какво беше чувството да сте отново двамата заедно на сцена?

Да!

Както в 4КМ, така и в Маската, вие изпълнихте „Само двама“ на Нова Генерация – защо се спряхте на точно тази песен?

„Само двама“ е една от най- известните песни на Нова Генерация, пее се от двама души- това са две от причините. Иначе, изпълняваме и „Страх“. Имаме и други любими парчета, които с удоволствие бихме свирили.

Какво следва от тук нататък за Ревю?

Ревюлюция!

В интервю отпреди две години споменавате за нови песни, които имат бунтарска насоченост, за желание за издаване на нов материал, което да стане по различен път от албумната рамка…тези планове все още ли са актуални за бъдещето на групата?

Не си спомням за това интервю. Да, нови парчета има. Дали ще бъдат издадени наведнъж като албум или ще излизат едно по едно за нас няма голямо значение. Обмисляме да наблегнем на онлайн представяне…

Това бунтарство, което загатвате, че ще характеризира новите песни, срещу кои и какво е ориентирано? Можете ли да направите съпоставка между това, срещу което сте простестирали в края на 80-те и сега, в края на първото десетилетие на 21-ви век?

В момента се бунтувам най- много срещу себе си. Но не мисля, че бунтарството е едиственото, което характезира новите песни. Предпочитам да разглеждаме всяка песен поотделно. А съпоставки между различни периоди не е моя работа да правя. Но ако трябва да бъда по- конкретен- както показва настоящето бунтът срещу ченгетата ще си остане класика.

Коя е всъщност най-ефективната форма на протест?

Според мен не е важна формата на един протест, а хората, които участват в него и идеите, за които сe борят. Когато има подходящи хора, се раждат и нови форми на протест. И затова съм убеден, че силовите методи могат да попречат само временно на чистите идеали.

Смятате ли, че музикалната индустрия в момента дава повече свобода на действие и креативност, и по какъв начин това се отразява на Ревю?

Напротив, музикалната индустрия е тази, която ограничава свободата на действие и креативност (Надявам се, че Ревю по някакъв начин е надраснало тази действителност и е на по- независим етап на развитие). Аз съм дълбоко убеден, че тези които управляват тази индустрия, изобщо не ги интересува свободата или чистото изкуство. Те са приятели на парите, не на музиката. Колкото по- мощна става въпросната индустрия, толкова повече качеството на музиката пада – това се усеща в световен мащаб. Няма го естествения подбор на хубавата песен. Всичко опира до платени ротации по телевизия и радио- в тази схема са удобни безличните и посредствените. Затова липсата на имена се усеща. Примери – дал Господ и у нас и зад граница. Една от битките, които водя като член на УС на Музикаутор е за повече права и независимост на българския автор. Колкото и безмислена да изглежда тази кауза на фона на нашата действителност- аз съм оптимист!

Силата на любовта към музиката ли е основното оръжие срещу действителността на българската музикална сцена? Тя ли беше вашето оръжие през годините?

Любовта към музиката и към истината са основните оръжия срещу действителността, не само на българската музикална сцена, a изобщо. Те ще си останат незаменима сила.
Аз съм спокоен, защото виждам, че още има хора, които вярват в тези неща.

Из нашия форум името на Ревю се спомена на няколко пъти сред предпочитаните от феновете групи за български съпорт на концерта на Depeche Mode. Какво е вашето отношението към това събитие и бихте ли се включили в него, ако получите покана?

Depeche е една от най-великите групи за всички времена. Всеки би се радвал да свири на една сцена с тях.

В статия на Капитал се определяте като „най-свободният музикант“ в България. Защо?

Защото имам свободата да го направя!

Кои са по-новите групи и изпълнители, които слушате и като цяло на каква музика залагате в свободното си време?

Последното, което ми направи впечатление беше Balkan Beatbox.

Какво бихте казали на феновете на Ревю?
Благодарим за силата, която ни давате!

Досега за DM.org интервюта са дали:

Сара Блекууд (Client), Джейми Майерсън, Георги Георгиев (Остава), Оливия Лювел, Стив Малинс, Babylonia, Брайън Грифин, Саймън Гилбърт (Suede, The Futon), Борис Бенко (Silence), Assemblage 23, Джо Ричардсън (Recoil), Мартин Ленобъл (Jane’s Addiction, Porno For Pyros), Виктор Индризо, Minerve, Карл Бартош (ex-Kraftwerk), Томас Адам (De/Vision), Ричард Силвъртърн (Mesh), Клас, Анди Крюгер (Melotron), Константин Кацарски (Bluba Lu), Томас Анселми (MIRROR), Рони Муурингс (Clan of Xymox), Бен Гарет (frYars), Васил Гюров (Ревю)…следва продължение….