завръщане
[tuxedomoon - a mystic death]
Един човек върви зад мен. Обръщам се, а няма никой. И така – всеки ден. Прониква в мене и пониква. От гърлото ми глупаво наднича. Обича ме. Флиртува с моите очи. От зъбите ми си тъкми усмивка. С моят глас мълчи – свенливко. Усещам скелета му грапав, заплетен между мойте стави. Мъча се да го отпратя – не става. Отдавна в тялото ми се засели. Без да пита връхлетя. Нахълта целият. Сега. Наконтен със пижама на цветя, събужда се и ляга в мен. И така – всеки ден.
Аз ли съм или не съм?
Categories: дневник
аз ли съм или не съм, моментно, пансион за кучета, стефан вълдобрев
Тоя текст на Стефан Вълдобрев и Анабел Караян ли беше? Не беше лоша тая песен. Да не говорим, че мадам Караян трайно се е настанила в България и вече даже говори български свободно. Все нещо трябва да й е харесало
Арабел Караян й е името. Соооори.