в мед

Има нещо много идеалистично и симпатично клиширано в това да си на 19 и да слушаш The Smiths в безсънна нощ, няколко часа след като е минал един от онези дни, в които ‘your mentality decides to try to catch up with your biology’. Но лошо няма, начинът по който усещаш някои песни на определена възраст си е уникален по своему. Предполагам, че след години ще е различно.

No hope, no harm, just another false alarm…how long before the last one, how long before the right one?