[morrissey - alma matters]
[рей бредбъри - най-перфектното убийство]
I wish I could create myself
A kool machine designed to help
Not always hurting…
…A lot less knowing
…I get in the way
Unable to break obsession.
[the killers + elton john + neil tennant - joseph, better you than me]
[l'europeo - всичко се връща]
Завърнах се във Варна успешно, макар и пътуването да беше съпътствано от забравен билет, забравени ключове за вкъщи, блокирана дебитна карта, заради три пъти сбъркан pin код и едни 14 стотинки. Във влака пък измислих началото на нещо, което ще бъде завършено през пролетта. Вече си има и име. Но за това по-късно…
…the ghost of Christmas is coming…
Весели празници/празни веселици на всички! Тъй като е плашещо колко прекрасни могат да изглеждат някои неща във фантазиите ни и колко коренно различни да са в действителност, пожелавам през следващата година да се научим да виждаме бодлите по розите, преди те да са достигнали до кожата ни. Да си спомняме за доброто и добрите хора не само, когато ги няма. Бъдете щастливи!
Любими албуми през тази година в безредие.
Brett Anderson – Wilderness
Silence – The Passion of the Cold
James – Hey Ma
MGMT – Oracular Spectacular
Goldfrapp – Seventh Tree
Bauhaus – Go Away White
The Verve – Forth
Nine Inch Nails – The Slip
Nine Inch Nails – Ghosts I-IV
Bloc Party – Intimacy
Calexico – Carried To Dust
Mercury Rev – Snowflake Midnight
Antony and The Johnsons – Another World EP
Keane – Perfect Symmetry
Scarlett Johansson – Anywhere I Lay My Head
R.E.M. – Accelerate
Portishead – Third
TV on the Radio – Dear Science,
Cut Copy – In Ghost Colours
Travis – Ode to J. Smith
Glasvegas – Glasvegas
М83 – Saturdays = Youth
Peter Heppner – Solo
Neon Neon – Stainless Style
The Cure – 4:13 Dream
Snow Patrol – A Hundred Million Suns
Los Campesinos! – We Are Beautiful, We Are Doomed
Ladytron – Velocifero
Sigur Ros – Með suð í eyrum við spilum endalaust
Morten Harket – Letter From Egypt
Mirror – Mirror
Duffy – Rockferry
The Afternoons – Sweet Action
„Виж какво, животът ни дава всичко. После ни го отнема. Младост, любов, щастие, приятели. Накрая мракът поглъща всичко. Не ни стигна разум да разберем, че можеш да го завещаеш – живота де – на други. И външността си, и младостта си. Да го предадеш нататък. Да го подариш. Да го използваш и да се примириш без сълзи. Твърде чудато щафетно бягане и само Бог знае докъде ще стигне то. Само че в последната си обиколка по пистата откриваш, че никой не те чака да поеме щафетата. Няма на кого да предадеш палката. Участието ти в бягането е било безсмислено. Провалил си отбора.“
„Сбогом, лято“ (Рей Бредбъри)
Понякога просто спираше да говори, очите му ставаха още по-мътни и се насочваха към някой от прозорците в бара, които сякаш прожектираха кадри от неговото детство. Изведнъж той просто затвори клепачите си и отпусна глава на масата. Нещо беше изчезнало. Нещо беше подменено в него. Тихо изрекох, че нямам какво повече да му кажа и станах от масата, плащайки сметката и на двамата. След като затворих тежката врата на бара, виковете продължаваха да кънтят в ушите ми и да преобръщат стомаха ми. „Направих го с дъщеря си…с дъщеря си…разбираш ли?“ Една част от мен искаше да го убие, друга да го прегърне. Разпокъсаните спомени от гимназиалните и студентските години преливаха един в друг, обвиваха се и се отблъскваха, все едно на ум изгарях стотици снимки в мръсна пещ с наивната цел да ги забравя, все едно ще мога. Той винаги е бил най-добрият ми приятел и в този момент това ме убиваше. „Направих го, както баща ми го правеше с майка ми, същият съм, разбираш ли?“
Обадих се на Аделина на следващия ден. Беше трудно решение. Изпитвах ужас от идеята да чуя гласа й след случилото се. Притисках слушалката колкото се може по-силно до ухото си, за да чуя всяка нотка, всяко прекъсване на изреченията по средата им, тя често правеше това, не го съзнаваше. Седях приклекнал до телефона и блъсках главата си бавно в черната масичка. Тя беше най-чистото момиче, не исках да й се случва нищо лошо никога. Несъзнателно бях избрал за своя мисия да я пазя от всичко ужасно на този свят. Да й дам всичко, за да не знае за нищо друго. Не исках каквото и да било в замяна, освен да я прегръщам, когато се виждаме. Впрочем, да сте се замисляли, че прегръдката е най-интимното преживяване? Оставете целувките и всичко останало, да почувстваш ръцете на близък човек около себе си е винаги толкова магическо. Не се нуждаеш от нищо повече в този момент, дори шумът от колите и срутващите се сгради се изпълва с някакъв чар, все едно си в центъра на света и той се върти около теб. Когато отвориш очи всичко е същото, но нещо в теб е по-пълно или поне не толкова празно.
Просто търся красивото и го пазя, нищо повече. Нямам голям избор, когато тълпите хора в центъра на града изглеждат като лавина, която се готви да те помете и да превърне гласа ти в никому ненужно ехо. То ще бъде забравено и никой няма да си спомня за него. Това е ужасно. Помагайте на красивото да оцелее, малко е останало от него. Защитавайте близките си, а когато трябва пазете ги от самите себе си. Доколкото е възможно. Аделин. ме гледаше в очите цял час без да каже нищо.
- Тръгвам си оттук. – каза тя.
- От града ли? – попитах без да отмествам поглед от черния чай.
- Да. Ще остана известно време при майка си, след това ще видим.
Но нямаше никакво след това. Две години по-късно Адели. все още беше при нея. С времето червеното в очите й заемаше повече място от бялото. Адел. беше друга. Не успях да я опазя, не че имаше как, но не можех да се отърся от вината, че допуснах най-добрият си приятел да обърка живота на собствената си дъщеря. Той умираше от рак, когато тя псуваше майка му. Тя пребледняваше, когато той се молеше за нейната.
Не можехме да си кажем нищо с Аде. Не можехме да обменим никакви страхове, бяха ни превзели. Тя се давеше в солени сълзи, а аз в детски невинен смях, който преминаваше в плач, когато тя се засмееше. Чувствах се като човек, който е намерил стъпкана роза и се опитва бавно да възстанови гладкостта на листенцата. Но колкото и внимателен да съм, никога този аромат няма да е същият, няма да да изпълва празнотата с нещо привлекателно непознато. Веднъж Ад. ми показа синините си. Не беше виждала нещо такова преди. Успокоих я, че те ще се превърнат в бледи жълти петна, а по-късно ще изчезнат. Заедно с тях, изчезна и А. Остана само точката и всичко, което пазя в себе си. А това е всичко, което пазех за нея.
[mercury rev - snowflake in a hot world]
Една идея по-малко атеистичен и една идея повече циничен.
[manic street preachers - ghost of christmas]
- През последните дни най-важните неща, които чух бяха от близки приятели, от Камен Донев и от себе си.
- Усъвършенствам говоренето със себе си.
- Официално фен на Монти Пайтън.
- Нещо случайно открито.
- Част от припева на „Autumnsong“ беше написан с една малка грешка над огледалото в мъжката тоалетна на бар Катерина. Изглеждаше ми като добра идея.
- Някой ден искам да направя „парти“, където сетът ще е съставен от бавни и меланхолични песни, на които ще е грозно да се танцува. Е, кой ще дойде?
(intro):
morrissey – irish blood, english heart
editors – munich
interpol – the heinrich maneuver
stereophonics – dakota
morrissey – that’s how people grow up
bernard butler – not alone
the stone roses – made of stone
radiohead – black star
fiff:
blur – look inside america
blood red shoes – i wish i was someone better
tokyo police club – centennial
soko – i’ll kill her
athlete – el salvador
the teenagers – starlett johansson
klaxons – golden skans
the fein:
radiohead – idioteque
the cure – cut here
morrissey – everyday is like sunday
siouxsie and the banshees – kiss them for me
stereophonics – local boy in the photograph
mick jagger – god gave me everything
pulp – do you remember the first time?
suede – the wild ones
specta:
the national – friend of mine
death cab for cutie – the sound of settling
bloc party – luno
pete and the pirates – mr. understanding
scouting for girls – she’s so lovely
the libertines – don’t look back into sun
vampire weekend – a-punk
the pipettes – pull shapes
cut copy – far away
los compesinos! – miserabilia
kirkerona:
kings of leon – sex on fire
black rebel motorcycle club – rise or fall
sonic youth – sugar kane
oasis – the shock of the lightning
the kills – cheap and cheerful
the subways – i won’t let you down
cold war kids – hang me up to dry
the verve – love is noise
the kooks – sway
last shadow puppets – standing next to me
fiff:
tv on the radio – staring at the sun
mgmt – electric feel
death in vegas – scorpio rising
art brut – my little brother
arcade fire – keep the car running
doves – black and white town
franz ferdinand – outsiders
radiohead – there there
kasabian – empire
the fein:
t.rex – 20th century boy
david bowie – pablo picasso
the psychedelic furs – pretty in pink
sonic youth – teenage riot
patrick wolf – tristan
placebo – infra-red
bloc party – i still remember
the tears – lovers
specta:
the stone roses – i wanna be adored
santogold – lights out
the national – abel
mgmt – kids
rialto – untouchable
the killers – smile like you mean it
black kids – i’m not gonna teach your friend how to dance
those dancing days – those dancing days
jens lekman – black cab
oasis – whatever
kirkerona:
james – getting away with it
the cure – close to me
kula shaker – tattva
travis – side
oasis – live forever
the wombats – let’ dance to joy division
joy division – love will tear us appart
the stone roses – fools gold
the strokes – you only live once
the kooks – gap
interpol – obstacle 1 (the fein)
kings of convenience – i’d rather dance with you (fiff)
pavement – summer babe (specta)
radiohead – jigsaw falling (kirkerona)
manic street preachers – your love alone (the fein)
kings of leon – closer (fiff)
joy division – transmission (specta)
ian brown – sister rose (kirkerona)
new order – here to stay (the fein)
editors – smokers outside the hospital doors (fiff)
glasvegas – geraldine (specta)
black rebel motorcycle club – six barrel shotgun (kirkerona)
the killers – mr. brightside (the fein)
starsailor – four to the floor (fiff)
the amsterdam – petrolise all mice (specta)
last shadow puppets – i don’t like you (kirkerona)
the national – mistaken for strangers (the fein)
the valentinos – the man with the gun (fiff)
muse – plug in baby (specta)
spiritualized – i gotta fire (kirkerona)
u2 – i still haven’t found what i’m looking for (the fein)
air traffic – shooting star (fiff)
the national – start a war (specta)
primal scream – cry myself blind
Има нещо много идеалистично и симпатично клиширано в това да си на 19 и да слушаш The Smiths в безсънна нощ, няколко часа след като е минал един от онези дни, в които ‘your mentality decides to try to catch up with your biology’. Но лошо няма, начинът по който усещаш някои песни на определена възраст си е уникален по своему. Предполагам, че след години ще е различно.
No hope, no harm, just another false alarm…how long before the last one, how long before the right one?
[morrissey - you know i couldn't last]
Най-после разбрах къде му е чарът. В по-тихите и най-шумните моменти.
[peter murphy - subway (epilogue)]
За точно три месеца „І. Обезкостяване“ и „The True Nature of Happiness“ реализираха около 60 даунлоуда. Мерси на всички, които проявиха интерес към проекта и специални благодарности към тези, които изразиха мнение за него. Оценявам го. 
Винаги.
