Нашата зима

Тази зима ще е нашата зима. Ще си спомняме за нея с всяко навестяване на аромата на канела. Замислих се за това, когато ожулих дланите си след поредното подхлъзване, когато осъзнах, че в якето си все още пазя една малка бележка, но няма да ви кажа какво пише на нея. Kара ме да се смея, дори и в ден като днешния.

Снежният път, покрит с прах от изсъхнали рози, оживели от докосването на ръка, ще ме отведе до дома, за който никой не знае къде скрит е ключът. Но аз ще го открия, аз ще изпълня с топлина пространството между тези стени. От нея гримът ще се разсее и всеки ще се изправи пред истината за себе си, но каквото и да се случи, аз ще остана. Ще остана и това може би е заблуда в слабост, но дали въобще ме интересува. „as people we have a choice / to end the void with all its force.“

Просто ми повярвай. Тази зима ще е нашата зима.