Quand on a pas le choix, il nous reste le coeur. Завръщането на Noir Désir.

Музиката на Noir Désir беше важна част от моя живот през тази година. Гласът на Бертран Канта придаваше смисъл на много безсънни нощи, в които не можех нищо да кажа, нищо да напиша, просто чувствах нужда да чуя определени думи, които да прозвучат като изречени от най-добър приятел.

С Г. сме изминавали десетки пъти пътя от 4 ЕГ до вкъщи, слушайки „A Ton Etoile“ и „Bouquet de Nerfs“, като лошото качество на звука от телефона сякаш допълваше атмосферата. Цялата история около Бертран и убийството на Мари не ме дистанцираше от Noir Désir, както (може би) е трябвало. Поне както е станало при толкова много хора.

Когато Канта беше освободен от затвора, където излежаваше присъдата си за непредумишленото убийство на приятелката си Мари Тринтинян през октомври миналата година, не допусках, че скоро ще се чуе каквото и да било за него. След нелепата трагедия, мъчителния процес и смачкването, към което затвора е толкова щедър, очаквах, че в близко бъдеще Бертран ще продължи да бъде затворен в чувството си за вина.

И изведнъж на 12-ти ноември, на сайта на групата се появиха две нови песни – посветената на световната криза „Gagnants / Perdants“ и кавър на историческата за Франция „Le Temps des cerises“. Гласът е същият, силата и бунтарството на Noir Désir като че ли никога не са изчезвали. А прекрасната обложка сякаш има собствена история.

Дали Noir Désir са по-силни от болката, която вечните рани причиняват? Отговорът е „Да“, но написан в сив цвят.