i carry it in my heart

[bloc party - ion square]
[джансън - история на изкуството, том 1]

В скорошното си интервю за Капитал Ина Григорова казва, че:

Не ми се говори за нещо, което не съм завършила, а и може да се промени. Още повече че аз, когато опиша нещо добре, и ми се струва, че няма смисъл да го правя. Един вид начертан път, за какво да го извървявам. Хубаво е според мен да си опази човек тайнството от себе си. Не случайно психотерапията работи – ти, ако знаеш кошмарът как ти дърпа конците, и спира да те е страх. A и много е трудно да напишеш книга, която знаеш как свършва. Ако знам нещо как свършва, не мога никога да го започна.

Но като че ли…това не се отнася само за писането…нали?