Esteja alerta para as regras dos 3

[portishead - silence]

Така и не успях да хвана лилавото Dunlop перце на Щефан Олсдал, така че беше някак логично да взема същото, когато отидох до близкия магазин да си купя нови перца, тъй като не ми се искаше да хабя онова на Анди Тейлър. От седмица отново поднових свиренето, най-вече заради Г., който искаше да свирим Indochine у тях. Някои неща се получават, така че може и да взема китарата с мен в София.

Сега е почти един сутринта – идеалното време за болезнено опасния ‘Third’ на Portishead. Който ме замисля колко добър е мейнстриймът през последните 2-3 години и колко неактуални са всички онези приказки за това как сега всичко било безбожно зле и не както някога си. Добрите албуми и групи валят, а внезапната поява на новия на Bloc Party напомня, че живеем във време, когато наистина не знаем какво ще се случи утре. Никога преди миналото и настоящето не са били толкова лесно достъпни едновременно. Което е толкова прекрасно.