Интервю с Борис Бенко (Silence), част 1
„В студения може да има страст, също както злият е способен да прояви смелост.“
Някои групи създават готина музика, други правят велика. А трети…правят изкуство. Година и половина след като Борис Бенко, вокалистът на словенското дуо Silence, даде своето първо интервю за DM.org, дойде моментът и за второ. Този път по повод дългоочаквания нов албум „The Passion of the Cold“, който е двоен и излиза на 1-ви септември в специално ограничено по тираж издание, подписано от създателите му. Наследникът на концептуалния „Vain, a Tribute to a Ghost“ е по-отдаден на реалността, отколкото на фикцията, но чарът на музиката на Silence е дори по-силен отпреди.
След ‘Vain, a Tribute to a Ghost’ очакванията за следващия ви албум се повишиха неимоверно много. Това по някакъв начин повлия ли на работата ви по ‘The Passion of the Cold’?
Не. Достатъчно трудно е да покрием нашите собствени очаквания към нас самите и без да мислими за очакванията на другите.
Защо избрахте да изразите страстта в студенината, вместо страстта в топлината?
Заглавието на албума е свързано с главните герои на пиесите, за които музиката е композирана: Маркиз дьо Мартюил, Виконт дьо Валмон и Калигула. В историята те са останали като студени и манипулативни копелета, но никой не може да отрече, че действията им, целите и мотивите им разкриват истинска страст. В студеният може да има страст, също както злият е способен да прояви смелост.
„The Passion of the Cold“ е съставен от музика написана за и вдъхновена от пиесите „Бароко“ и „Калигула“. Тъй като той е до голяма степен инструментален, можем ли да очакваме от вас по-поп ориентиран албум с повече песни с теб на вокалите?
Честно казано, не знам.
В четири от песните в новия албум пееш на италиански. Имаш ли познания по този език по принцип или беше абсолютно ново преживяване за теб?
Владея италиански, но въпреки това беше едно ново преживяване за мен, както и голямо предизвикателство. Италианският е език с много специфична поетика и мелодия, най-вече заради наследството и невероятните постижения на италианската опера и поп музика. Не е достатъчно да пееш на италиански, за да звучиш италиански.
Какъв е процесът на композирате при Silence?
Процесът на композиране е една затрупваща бъркотия от нереалистични надежди и отрезвяващи прояви на реалността. Моментите на просветление често водят до бездънните ями на отегчението и депресията. Най-добре го е описал Оскар Уайлд със своя афоризъм: „Ситуацията е непоносима. Нека да се надяваме, че тя ще продължи.“
Има градове, които са повлияли на много творци със специфичната си атмосфера – Ню Йорк, Манчестър, Лондон, Париж, Берлин…какъв е приносът на Любляна за това, което е Silence?
Това е добър въпрос, всъщност. Ще бъде интересно да изчислим какъв процент от парите си дължим на Любляна. Предполагам, че сумата няма да е никак малка. Любляна ми напомня за моето куче по много начини: малка е и ме подлудява. Но когато сме разделени ми липсва ужасно много.
Дейвид Боуи е казвал, че е плакал, когато е трябвало да „убие“ Зиги Стардъст. Какви бяха вашите чувства, когато ерата на Вейн вървеше към своя край?
Бяхме благодарни на Вейн. Той се оказа изключително полезен, особено за мъртвец.
Ако погледнем ретроспективно върху историята на Silence – с времето вашите песни стават по-лични, идеите по-смели, по-завършени. Според теб, това от отдадеността в работата през годините ли е или има и друга причина?
Да, страхът. Страхът да се превърнем в скучни стари пръдльовци, които пеят една и съща песен отново и отново.
Определяш ли песните на Silence като лични? Съгласен ли си с това, че колкото по-лично направиш нещо, толкова по-уникално е то?
Всяка музика е лична и разкрива нещо от характера на автора. Колкото до втория въпрос: Не мисля така. Можеш да си дълбоко искрен и още да пишеш клишета.
В една пиеса, която гледах преди време един от героите каза, че ако пишеш лични неща не можеш да пишеш за нищо друго. Какво мислиш за това?
О, не мога да отговоря на този въпрос, твърде лично е…Не, шегувам се. Според мен, писането е винаги лично.
Успя ли да намериш „the true nature of happiness“?
Ще отговоря със заглавието на една друга песен : „I Still Haven’t Found What I’m Looking For“.
http://silence-zone.com/Passion/index.htm
http://silence-zone.com/
Досега за DM.org интервюта са дали:
Сара Блекууд (Client), Джейми Майерсън, Георги Георгиев (Остава), Оливия Лювел, Стив Малинс, Babylonia, Брайън Грифин, Саймън Гилбърт (Suede, The Futon), Борис Бенко (Silence), Assemblage 23, Джо Ричардсън (Recoil), Мартин Ленобъл (Jane’s Addiction, Porno For Pyros), Виктор Индризо, Minerve, Карл Бартош (ex-Kraftwerk), Томас Адам (De/Vision), Ричард Силвъртърн (Mesh), Клас, Анди Крюгер (Melotron), Константин Кацарски (Bluba Lu)…следва продължение….
