по пътя
[the smashing pumpkins - this time]
[теодора димова - майките /от утре/]
Не ми е минавало през ума, че когато най-после ще имам възможност да се наспя, всъщност няма да ми се спи. Няколко часа след последния изпит в СУ* слушам победоносно Меникс и Пъмпкинс. Има доста бели листи, които чакат да бъдат изписани, има една китара, по която грозно е полепнал прах, има много книги, които са били купувани и не е имало време да се прочетат. Относно първото – има възможност в следващите един-два месеца да се случи нещо интересно по този въпрос.
*изпитът по журналистика, който всъщност ми беше 4-ти за последните четири дена, мина като цяло добре. След търсене в Google установих, че никой преди мен не е използвал израза „морален ексхибиционизъм„, който за добро или лошо намери място в есето. Два пъти ме интервюираха и това започна да ми харесва.
Хехе, веднъж и теб да те интервюират за разнообразие. Стига само ти си инквизирал хората
Че кажи на каква тема беше есето де?
„Анонимно в Интернет“
сигурно си претръпнал от чакане на оценки – ако не, по-добре,
това е велико време, пък било и без гореупоменатите групи да
издадат албуми по време на кандидатстването ти (и единият дори да е добър),
хем ходиш на журналистика, пък тебе интервювират,
бре изродена работа :р,
а относно листите – и книгите – не се поддавай на
естествения инстинкт за заслужено разплуване и
изкарване на месец-два в бездействие.
опит, ‘щото.
(: