in the future where will i be?

[the psychedelic furs - into you like a train]
[фредерик бегбеде - мемоарите на един откачен младеж]

Има определени хора, които ти напомнят за твоето вътрешно аз, пред които можеш да си такъв, какъвто си само със себе си. А човек показва истинското лице, когато е сам. И именно сред разговорите с тези приятели разбираме от какво имаме нужда, какво трябва да направим със себе си, надявайки се, че на сутринта няма да сме забравили обещанията, които сме направили преди да заспим.

moment after the show

[matt elliott - what the fuck i'm doing on this battlefield?]
[теодора димова - майките]

(Пино от френската електро-поп група Vive la Fête)

http://www.aftertheshow.ch/
На този адрес можете да хвърлите едно върху един интересен фотографски проект, който открих преди няколко минути. Няма друг като Иги.

по пътя

[the smashing pumpkins - this time]
[теодора димова - майките /от утре/]

Не ми е минавало през ума, че когато най-после ще имам възможност да се наспя, всъщност няма да ми се спи. Няколко часа след последния изпит в СУ* слушам победоносно Меникс и Пъмпкинс. Има доста бели листи, които чакат да бъдат изписани, има една китара, по която грозно е полепнал прах, има много книги, които са били купувани и не е имало време да се прочетат. Относно първото – има възможност в следващите един-два месеца да се случи нещо интересно по този въпрос.

*изпитът по журналистика, който всъщност ми беше 4-ти за последните четири дена, мина като цяло добре. След търсене в Google установих, че никой преди мен не е използвал израза „морален ексхибиционизъм„, който за добро или лошо намери място в есето. Два пъти ме интервюираха и това започна да ми харесва.

„I buy prejudice for my health…“