Преди около две седмици си купих новия брой на L’Europeo, който беше посветен на събитията през 1968 година и нейните герои. 40 години по-късно сякаш има също толкова, ако не и повече причини човек да вдигне глава и защити идеалите си. Но много малка част от хората днес го правят. Има и една друга част, която живее в сладката илюзия, че го прави. И в този прекрасен юнски ден попаднах на новината за деня в news.bg, в която се разказва как някакъв анонимник с дружинката си щял да бори хомосексуализма в святото българско общество.
Нека първо да се замислим над нещо. Ако поставим карфица на картата на света на всяко място, където в момента се водят войни пред нас ще се изправи една не особено приятна истина. Същевременно в България, страна, на който не й липсват проблеми, има неща като високи цени, ниски заплати, многобройни катастрофи, корупция, колеблива външна политика и т.н. вместо група от хора да се обедини и да се опита да направи каквото и да е против всичко това, се създават малки общества от такива люде, които са възпитани да мразят, подкрепяни от умствено импотентни, облечени вечер по потник с дупки, смеещи се на шегите на Слави Трифонов личности, които не биха могли да се докоснат до реалността, тъй като едната им ръка е в мръсните гащи, другата отваря евтината бира. Предполагам, че алтернативата се изразява в 15 годишни момченца, четящи “Моята борба” в тоалетната.
Кога ли героите на обществото ще спрат да бъдат комплексирани и жадни за внимание едноневки?
Хареса ми тагът “Човешката глупост”.