last calling: утре и вдругиден, за трета поредна година, но този път….

билети – Ticketstream

въпроси към стената

[the beatles - because]

Къде са границите?
Кой ги поставя?

абитуриенският бал

[scarlett johansson - falling down]

Не възприемах абитуриентския си бал/панаира на суетата като светъл празник, нито като сърцераздирателна раздяла, а по-скоро гледах на него с явна досада и безразличие. Най-вече защото просто не ми се искаше да съм част от целия театър на изкуствена съпричастност, който много хора разиграваха.

Дали защото ученето по история вече беше умъртвило моята чувствителност или по някаква друга причина, аз така и не успях да се почувствам съпричастен към всичките сълзи, голяма част от които бяха изляти още с първите ноти на „Клетва“. Разбира се, мисълта, че може би повече няма да видиш някои усмивки е потискаща, но човек е длъжен да се подготви за този момент. Честно казано, определени учители ще ми липсват повече, като донякъде това се дължи и на горчивата истина, че докато животът ни ще се променя и ще се чудим по кой прашен път да поемем, голяма част от тези хора ще продължат незаслужено да гният на място, което мъчително се опитва с бели конци да закърпи цялостта на традициите си.

Но не ми се иска да звуча прекалено негативно или да излезе така, че съм бил разочарован. Веселяхме се по най-добрия начин, пиехме като за последно, не липсваха и онези малки моменти, които помниш винаги. Като например звездния дует, който направихме с Г. на „Wonderwall“ на Oasis в един забравен от бога бар. И вероятно с чувство на носталгия още дълго ще си припомням най-доброто от онази вечер и тези пет години. Но във всички случаи – това беше повече ново начало, отколкото край. Един период от живота беше изпратен и то подобаващо.

изпити по никое време

You know once I start I cannot help myself

„we encourage you to remix it, share it with your friends, post it on your blog, play it on your podcast, give it to strangers, etc.“

NINE INCH NAILS – THE SLIP
изтеглете от nin.com

01. 999,999
02. 1,000,000
03. letting you
04. discipline
05. echoplex
06. head down
07. lights in the sky
08. corona radiata
09. the four of us are dying
10. demon seed

beautiful nonsenses

[james - upside]
[димов - тютюн]

Търся символиката. Смисълът на това, че гледам през моите очи, че съм в това тяло, в този град, в тази страна, сред хората, с които съм, сред мислите, които предизвикват действията, които определят миналото, настоящето и бъдещето. Може би движещата сила в живота е търсенето на онези малки въпроси, на които всеки има отговор, но нито един от тях не ти се струва правилен.

Можем да разчетем толкова много по очите. Дали можем да разберем кога те ще се променят, кога и как човекът ще стане друг? Едни променени очи са пред мен, гледат ме от една снимка и все едно винаги съм знаел, че искреността зад тях е със срок на годност. Защо не гледам през такива? Откъде знам, че не гледам?