не искам да научавам това, което ще трябва да забравя

[noir desir - ernestine]
[иън макюън - amsterdam]

Студеният нощен вятър пронизва тялото през тънките дрехи, но не усещам, защото премислям всичко, което ще трябва да забравя. Напоследък възобнових разходките от училище до вкъщи, което е един особено приятен начин да усетиш пролетта, най-вече когато нещо в теб те дърпа обратно при зимата, нейните обещания и равносметки. Докато вървя неподредените мисли привикват спомени за разговори, които ми липсват. Чудя се дали да набера цифрите, които биха могли да ги съживят, но може би отново уговорките ще завършат с любимата ми дума – „евентуално“. Жалко, че не я използват по-често в поезията, малко са думите, които носят толкова много значения в едно.

Да искаш да си част от нещо, което вече не съществува, е изгубена кауза. Ще си поема въздух и ще се гмурна по-надълбоко.

„Si tu cherches un abri
Inaccessible
Dis toi qu’il n’est pas loin et qu’on y brille…“