ловецът на елени

[simple minds - dolphin]

Втори ден „Ловецът на елени“ не излиза от мислите ми и сякаш имам нужда да го изгледам за втори път колкото се може по-скоро. Има толкова много неизказани неща, които по време на целия филм не напускат израженията на героите на Де Ниро, Уолкън и Стрийп. Толкова много послания, въпроси и отговори, които не могат да се доловят от първо гледане.

Къде е домът? Какво е домът? Тези въпроси бяха първите, които си зададох след края на филма на Чамино. Сякаш все повече домът не е определено място, а състояние, което се отключва с всичко, което сме приели за свое и правим близо до себе си. Нито Стиви, нито Ник искат да се върнат вкъщи, където сигурността и любовта е осигурена. Първият предпочита болницата, вторият компанията на хероина и игрите на руска рулетка в далечния Сайгон. А за Майк родният град е станал по-отчужден, просто защото разбира, че на това място времето е спряло, а приятелството и честта са погребани в мъртвото ежедневие. Също както сега.