Ричи Едуардс

„…i don’t mind the horror that surrounds me…such beautiful dignity in self-abuse i’ve finally come to understand life through staring blankly at my navel…“

Когато говоря за Елиът Смит често казвам, че той е от хората, на които съдбата е отредила много страдание и много вътрешна красота, която да не може да бъде изразена с прости думи. Думите могат да бъдат изразени единствено чрез таланта им. Това е в сила и за Ричи Едуардс.

На 1-ви февруари 1995-та ритъм китаристът и основен текстописец/идеолог на Manic Street Preachers напуска хотелската си стая и изчезва завинаги. Точно преди първото американско турне на уелската група, точно когато всички са мислели, че проблемите с депресията, (публичното) самонараняване, алкохолизма и анорексията са отминали. Догадките за това какво се е случило и защо се е случило са многобройни, а вярата, че Ричи не е мъртъв продължава да живее. Подобно на личности като Сид Барет, Джим Морисън, Иън Къртис, Елиът Смит, Джеф Бъкли, реалността и фантазията вече са прекалено омесени понятия, за да приемам каквото и да е като сигурно. Последното зрелище за медиите се развихри, когато преди година и половина на един от соло концертите на Джеймс Дийн Брадфийлд се появила жена, която крещяла, че притежавала снимка на Джеймс и Ричи, правена след изчезването му.

„…your lack of ego offends male mentality they need your innocence to steal vacant love and to destroy your beauty and virginity used like toys…“

И все пак, има някои безспорни истини около Ричи Едуардс. Една от тях е, че той въобще не е можел да свири на китара. Джеймс, Ники и Шон споделят, че Ричи винаги се е интересувал повече от литература и политика, отколкото от музика. Има далеч повече логика да го наречем поет вместо музикант. Всеки фен на Меникс, който е прописал, е започнал от сляпо имитиране на текстовете на Ричи и Ники. Аз също и се гордея с това.

„…for sale? dumb cunt’s same dumb questions virgins? listen, all virgins are liars honey and I don’t know what i’m scared of or what i even enjoy dulling, get money, but nothing turns out like you want it to and in these plagued streets of pity you can buy anything…“

На 1-ви февруари смятам да си пусна The Holy Bible. Сред песните за
- анорексия
- алкохолизъм
- британска и съветска политика
- самонараняване
- самоубийство
- испанската гражданска война
- концентрационни лагери
- капитализъм
- сексизъм
- религия
- комунизъм
- фотографи, които се самоубиват след като не са успели да преживеят това, което са снимали
- паранормални явления
- нихилизъм и др.
….го има чувството, че си у дома.

Докато Manic Street Preachers са в сърцето ми, ще има място за любов и вдъхновение.
Не слушайте групи, които нямат душа.

„…the first time you see yourself naked you cry soft skin now acne, foul breath, so broken he loves me truly this mute solitude I’m draining i know i believe in nothing but it is my nothing…“

На 28-ми февруари Manic Street Preachers ще получат наградата „Богоподобни гении“ на NME, досега печелена от хора като New Order, Иън Браун, Primal Scream. Чудя се колко ли високо се смее Ники – вероятно ще са първата група с подобно отличие, чийто басист да не може да настройва собствената си бас китара.

„…we are the useless sluts that they mould rock ‘n’ roll is our epiphany culture alienation boredom and despair…„

убиване на време, obviously

[нова генерация - страх ІІ]
[франц кафка - чакали и араби]

James имат песен, в която се пее „You gotta get out of the frame/Gotta give yourself a brand new name/Gotta learn to see yourself/A total stranger„. В момента имам точно нужда от някакво бягство, разнообразие. И от капки за нос. Тайлол хот. Още чай. Но това е друга тема. Предполагам, че с известна доза Вонегът, Manics, New Order, Тарантино и с по-малко носни кърпички около мен, светът може да стане по-добро място.

Новината на месеца е, че най-после гледах „Control“. Засега тенденцията е да го гледам по един път на всеки няколко дни. Нямам представа защо си го причинявам, вероятно е заради душата в очите им, черно-бялата лента, HATE, краят и начинът, по който дишаш учестено, когато героят на Сам Райли го прави за последно. В момента съм влюбен в тази снимка.

Обикновено запазвам всичко, което ми хареса и може би някой път ще постна някои от фотографиите, независимо от жанра им, които са ми направили най-голямо впечатление. Другата новина е, че след няколкоседмични опити се отказвам да следя новините по телевизията или информационните сайтове, депресиращо е.

Anyway, на няколко места виждам, че има призиви читателите на блоговете да задават въпроси към създателите им. Ако досега сте пропуснали бутона за коментиране, ще ви информирам, че има такъв. С това агитацията ми ще приключи.

.-.

[cherry ghost - roses]
[кърт вонегът - безотечественик]

Има дни, в които нищо не става както трябва. Закъсняваш, другите закъсняват, губиш разни неща, а намираш други, които въобще не ти трябват. От няколко дни безуспешно се опитвам да намеря дипломата си за основно образование, дадена ми в началото на 9-ти клас с думите „е, те тея неща надали ще ви трябват някога“. Обърнах цялата стая с главата надолу, надясно и наляво, но вместо дипломата намерих контролно от първи клас, на което съм написал, че 19 минус 5 е равно на 4. Интересно е, че помня в кой учебник я сложих като ми я връчиха тържествено, но не и след това къде вкъщи я оставих. Е, поне не можем да обвиним паметта в липса на чувство за хумор.

Клас отговарят на вашите въпроси

[the national - mistaken for strangers]
[камен донев - всичко дотук]

Следващото ми интервю ще е с българската група Клас, която с Нова Генерация и Остава формира моя топ 3 на най-любимите ми родни групи. Материалът ще е по повод събирането на Клас, коeто подобно на реюниъна на НГ е забулено в неяснота, която се надявам музикантите да разсеят. Ако имате въпроси към тях можете да ги зададете тук, отговорите към тях ще бъдат част от интервюто. Трябва да отбележа, че регистрацията и писането не увреждат сериозно здравето, не причиняват рак, нямат нищо общо с глобалното затопляне, нито озоновия слой и неговите дупки.

-
Myspace профил
Свали свободно новата песен на Клас – „Сини слънца“

God knows what is hiding in that weak and drunken heart

алексо петров – баклава

[iamx - this will make you love again]

След като вече е невъзможно да отвориш информационен сайт без в него да видиш статия за трейлъра на филма „Баклава“, провокирал от задълбочени анализи до „maleee toq det e prail filma e ebasi bolnoto su6testvo i posle 6to horata mrazeli bulgarite mi ko nqq da ni mrazqt ve bahti izlagaciqta!“, взех, че и аз го видях. След едно-две гледания не установявам нищо скандално. Има две момчета, които се целуват. Ако това беше такъв морален проблем, надали една известна гей двойка щеше да е навсякъде по телевизията. Признавам, че досега не съм виждал на трейлър сперма, която да лети към плюшена играчка, но пък всеки е виждал сперма(та си) и всеки е виждал плюшени играчки. Като цяло представеното от филма е малко евтин метод за внимание, като се надявам, че няма цялата лента да е изпълнена с уж неморални моменти, защото основен минус на претендиращите за нестандартност неща в България е, че са често шокиращи, но рядко въздействащи.

ловецът на елени

[simple minds - dolphin]

Втори ден „Ловецът на елени“ не излиза от мислите ми и сякаш имам нужда да го изгледам за втори път колкото се може по-скоро. Има толкова много неизказани неща, които по време на целия филм не напускат израженията на героите на Де Ниро, Уолкън и Стрийп. Толкова много послания, въпроси и отговори, които не могат да се доловят от първо гледане.

Къде е домът? Какво е домът? Тези въпроси бяха първите, които си зададох след края на филма на Чамино. Сякаш все повече домът не е определено място, а състояние, което се отключва с всичко, което сме приели за свое и правим близо до себе си. Нито Стиви, нито Ник искат да се върнат вкъщи, където сигурността и любовта е осигурена. Първият предпочита болницата, вторият компанията на хероина и игрите на руска рулетка в далечния Сайгон. А за Майк родният град е станал по-отчужден, просто защото разбира, че на това място времето е спряло, а приятелството и честта са погребани в мъртвото ежедневие. Също както сега.

(-.^)

[james - tomorrow]

Във всеки от нас живеят по няколко личности. Едни умират, заедно със страховете, предрасъдъците и моделите. Други биват убивани именно от тях. Колкото по-малко са те, толкова повече се доближаваме до това, което всъщност сме.

въобразявам ли си или на 1-ви януари винаги вали?

[goldfrapp - happiness]

Безгласно си пеех The Funeral Party с припева на Close Range по пътя за срещата с И. и капитан Морган, след което се отправихме към заринатата със счупени бутилки и изпълнена с добро настроение Зона 51. Вечерта продължи и завърши в Бола, където имаше готина атмосфера, но нищо предпазващо от внезапен рак на белия дроб. Като цяло се получи приятно посрещане на 2008-ма, даващо един позитивен старт на всичко, което предстои.
Не знам дали заведенията са се разширили или са станали повече на брой, а може би хората са още по-апатични, но улиците в ранните часове на 1-ви януари бяха ужасно пусти, а малцината минаващи по тях все едно отиваха на работа или да свършат нещо неотложно за възможно най-кратко време. Което не е случайно – дори и на Нова Година ежедневните проблеми са навсякъде около теб. След няколко минути пред екрана, прекарани в сменяне на каналите, лесно се забелязва, че като западните и руските телевизии правят празнични програми, дали семпли, както първите или високобюджетни, както вторите, основната концепция е да не се натягва отново на зрителя за обичайните проблеми. Българският ефир залага на джуджета, които вдигат стачка, скечове свързани с роми и мутри, и т.н. Шокиращо, по руската телевизия нямаше чеченски терористи, а предполагам французите надали са иронизирали стачките в собствената си страна.
Anyway, надявам се, че всички сте прекарали Нова Година както сте били запланували и дано това да ви е изпълнило с повече светли, отколкото тъмни мисли.;)