през една двучасова дрямка след безсънна нощ

[new order - age of consent]

Вървях по една огромна дървена платформа, от която наблюдавах релсите и минаващите по тях влакове. Беше ясна сутрин, от онези, в които студеният въздух сякаш прояснява мисълта ти и дори да не знаеш накъде отиваш, походката ти изразява пълна увереност. Стигнах до гарата и се наредих пред едно от гишетата. Пред мен стоеше жена със силен грим, чието лице ми беше познато и ако й бяха поставили табелка, на която да пише „5 лева“, би й отивало. Бяха я накарали да извади всичко от багажа си, а мен ме попитаха накъде ще пътувам. Отговорих „към Варна“, след което ми отвърнаха, че днес няма транспорт до там и скоро няма и да има. Почувствах се, все едно съм попитал за автобус до Кербала. По пътя към „вкъщи“ времето коренно се промени, снегът се появи изневиделица и започна да се трупа по улиците, а купища от подозрително и враждебно гледащи хора, отиваха натам, откъдето се връщах. След това осъзнах, че всъщност се стремя да не изгубя от поглед едно червенокосо момиче, което имах чувството, че познавам. Снегът ставаше все по-силен, тя се обръщаше към мен, усмихваше се широко, някак си инфантилно, забързваше крачка, а аз продължавах да я следвам.

След това писъкът на GSM-а ме събуди, тъй като се оказа, че имам някакъв sms за това, че съм можел да спечеля някакво Поло, ако направя нещо си.

Някой да има съновник?