23-24 октомври

[dave gahan - down]

Винаги преди пътуване съм малко нервен – дали съм взел всичко, което трябва, дали няма да закъснея и подобни. За щастие, всичко мина добре, автобусът беше почти празен и пътят до тънещата в кал София мина изненадващо бързо. С. и нейните очи ме посрещнаха и се отправихме на разходка, минавайки през Британския център да си взема сертификата, СУ да проверя за едни курсове, Orange, от където купих два диска и едно доста приятно място, наречено Апартамента. Следваха още няколко срещи с приятели и приятелки, след което с Я., Н. и Ю. се отправихме към Маската, където щяха да пеят Minerve.

Вечерта не започна особено добре, тъй като на сцената се качи някаква готик група, наречена Limes Agonae, придружени от две магистралки за балет. Единия от вокалистите излезе с листче, откъдето си четеше текстовете, което заедно с хореографията на готик девойките, напомнящи ми за първите репетиции на моя клас за училищния фестивал в 8-ми клас, направи ситуацията доста смешна. Вероятно щях да плача, ако бях в организацията, което съответно ме замисли колко е хубаво да си на парти без да си минал през всички нерви, които ти отнемат голяма част от енергията. След като Limes благоволиха да приключат трагикомичния си спектакъл, на сцената излезе и вторият съпорт акт – Пролетарии, представени от Сашо и кийбордът му, стоящ на две табуретки. Въпреки, че половината от музиката беше на плейбек и контактът с публиката се губеше, Сашо изпълни някои интересни песни, но други ме се сториха малко повърхностни. И все пак участието му донякъде успя да заинтригува някои от присъстващите и да подгрее атмосферата.

След като се снимаха и поговориха с повечето дошли и подписаха разпродадения тираж от дискове в клуба, Minerve застанаха по местата си и изнесоха изключително див концерт, като въобще не очаквах, че ще се раздадат така всеотдайно и ще покажат толкова уверено и непринудено сценично поведение, което веднага активизира стотината посетители. На следващия ден Б. отбеляза, че „снощи беше наистина специална вечер“ и е много права.

Неочаквана изненада беше и изпълнението на кавърите на ‘Halo’ и ‘World In My Eyes’ на Depeche Mode. В разговорите с Даниел, Матиас и Адреас, разбрахме, че ги били репетирали специално за концертите в Турция и България. Силно се надявам, че след като и самите те останаха много доволни от публиката, ще дойдат отново в близко бъдеще. Единственото разочарование беше, че можеха да се съберат далеч повече хора, които не дойдоха дали заради недостатъчна реклама, мързел или неудобно време, а Minerve наистина показаха, че заслужават повече внимание.

След едно бързо сутрешно кафе с К., двамата се отправихме към близката спирка, откъдето взех автобус за автогарата. В следващите няколко часа изгледах с полу-заспал поглед няколко ужасяващи филма, включително някаква комедия с Линдзи Лоън, която стана номер 1 за най-тъп филм, измествайки от класацията ми друга американска комедия, която всъщност гледах на отиване.

Впрочем, като се връщах пеша до вкъщи, се замислих колко е приятно чувството да си оползотворил времето си максимално. If time be of all things the most precious, wasting time must be the greatest prodigality.