би трябвало да уча сега, а всъщност…

[nick cave and the bad seeds - love letter]

Ако искате да разберете какво се нарича instant synergy вижте това. Тъжно е, че невероятен китарист като Ричард Оукс, който си е извоювал място в Suede на 17 годишна възраст (на записа е на 18), с мисията да запълни място, което един от най-великите китаристи на нашето време (Бернард Бътлър) е изоставил, е сякаш неактивен от разпадането на групата през 2003-та насам. Знае се, че през последните 3-4 години пише нови песни, но засега нищо не е излязло на повърхността. И тази лайв версия на ‘The Asphalt World’ е толкова по-добра от студийната в ‘Dog Man Star’…Склонен съм да мисля, че и не му е била дадена достатъчно свобода, за да разгърне потенциала си след ‘Coming Up’, тъй като в ‘Head Music’ сякаш най-голямо влияние при композирането е имал Нийл, а ‘A New Morning’ (който всъщност харесвам) вероятно не е албумът, по който ще целиш да работиш когато си на 26 и основната концепция да е позитивността.

А ей това ме кара да не съжалявам особено, че реших да пропусна INXS.

*
Попаднах на една статия на Мартин Карбовски, озаглавена „И Господ да дойде ще му обърнем гръб“. Ето една малка част от нея, която ми направи впечатление:

„…Има хора, които се нуждаят от каузи и справедливост, от музика и ангажиран живот – срещу тях се изправят партизанската посредственост и планирани държавни катастрофи.“

И съм съгласен с това. Странен е начинът, по който във време, в което може да кажеш всичко все още хората мълчат – дали защото са неуверени в мнението си, дали защото не смятат, че някой ще ги чуе, дали защото са затрупани до толкова с тази свобода, че тя вече се е превърнала в нещо като морално робство? Почти няма интересна модерна българска литература, същото важи и за музиката – а си има хора, които да създават тези неща, но сякаш не съществува мост между тях и евентуалната таргет аудитория. Сега тегля „Изход“ на The Headstall, българска група, от която съм чувал съвсем малко, но е жалко, че за да може някой да им даде шанс трябва да предоставят трудът си безплатно, за който са вложени предполагам много средства и усилия…
Искам песен като ‘Motorcycle Emptiness’ на български. И като ‘NYC’. Иска ми се в България да има хора, които са достатъчно смели, за да покажат това, което правят, а това да бъде също толкова смело и провокативно. Или всичко е вече идеално и никой не се нуждае от това…особено след като Слави се завърна и разбрахме, че е жив и здрав?

Спомням си също едно интервю на един от членовете на Крафтверк за Ритъм, където той попита журналистът от списанието дали има електронна сцена в България и отговорът беше, че „има, но е малко ъндърграунд“, при което the man machine заяви, че не би трябвало да е така, след концерта им. Но сякаш не е толкова лесно…

*
Пробен устен изпит за CAE от 16.30 – пиша си го и тук, тъй като имам чувството, че ще го забравя.