placebo – after party – 18-ти юни – клуб colors, софия

С Миро (Shunt), Юли (julianep) и Ники (The Him) ще пускаме на афтър партито на Пласибо, което ще се проведе в клуб Colors, който се намира в самия Зимен дворец.
Освен героите на нощта сетът ми е възможно да включва и песни на Arcade Fire, Bloc Party, Suede, New Order, Manic Street Preachers, Bowie, James, Patrick Wolf и като цяло по-китарно настроени неща, а другите диджеи по всяка вероятност ще допринесат с по-електронно звучене. Заповядайте!
Също така може да разгледате този сайт – www.thestudio-a.com, ако вече не сте го направили.
see you at the bitter end!

PS – Ако искате да ни помогнете с промоцията на събитието можете да поставите тази картинка като подпис във форумите, в които пишете. Тагът [img]адресът на снимката[/img] би трябвало да свърши работа.

би трябвало да уча сега, а всъщност…

[nick cave and the bad seeds - love letter]

Ако искате да разберете какво се нарича instant synergy вижте това. Тъжно е, че невероятен китарист като Ричард Оукс, който си е извоювал място в Suede на 17 годишна възраст (на записа е на 18), с мисията да запълни място, което един от най-великите китаристи на нашето време (Бернард Бътлър) е изоставил, е сякаш неактивен от разпадането на групата през 2003-та насам. Знае се, че през последните 3-4 години пише нови песни, но засега нищо не е излязло на повърхността. И тази лайв версия на ‘The Asphalt World’ е толкова по-добра от студийната в ‘Dog Man Star’…Склонен съм да мисля, че и не му е била дадена достатъчно свобода, за да разгърне потенциала си след ‘Coming Up’, тъй като в ‘Head Music’ сякаш най-голямо влияние при композирането е имал Нийл, а ‘A New Morning’ (който всъщност харесвам) вероятно не е албумът, по който ще целиш да работиш когато си на 26 и основната концепция да е позитивността.

А ей това ме кара да не съжалявам особено, че реших да пропусна INXS.

*
Попаднах на една статия на Мартин Карбовски, озаглавена „И Господ да дойде ще му обърнем гръб“. Ето една малка част от нея, която ми направи впечатление:

„…Има хора, които се нуждаят от каузи и справедливост, от музика и ангажиран живот – срещу тях се изправят партизанската посредственост и планирани държавни катастрофи.“

И съм съгласен с това. Странен е начинът, по който във време, в което може да кажеш всичко все още хората мълчат – дали защото са неуверени в мнението си, дали защото не смятат, че някой ще ги чуе, дали защото са затрупани до толкова с тази свобода, че тя вече се е превърнала в нещо като морално робство? Почти няма интересна модерна българска литература, същото важи и за музиката – а си има хора, които да създават тези неща, но сякаш не съществува мост между тях и евентуалната таргет аудитория. Сега тегля „Изход“ на The Headstall, българска група, от която съм чувал съвсем малко, но е жалко, че за да може някой да им даде шанс трябва да предоставят трудът си безплатно, за който са вложени предполагам много средства и усилия…
Искам песен като ‘Motorcycle Emptiness’ на български. И като ‘NYC’. Иска ми се в България да има хора, които са достатъчно смели, за да покажат това, което правят, а това да бъде също толкова смело и провокативно. Или всичко е вече идеално и никой не се нуждае от това…особено след като Слави се завърна и разбрахме, че е жив и здрав?

Спомням си също едно интервю на един от членовете на Крафтверк за Ритъм, където той попита журналистът от списанието дали има електронна сцена в България и отговорът беше, че „има, но е малко ъндърграунд“, при което the man machine заяви, че не би трябвало да е така, след концерта им. Но сякаш не е толкова лесно…

*
Пробен устен изпит за CAE от 16.30 – пиша си го и тук, тъй като имам чувството, че ще го забравя.

so…

[jane birkin и brian molko - smile]

Има някакво момиче, което вече срещам втори или трети път около автобусната спирка до нас, което ми се усмихва, казва ми „Здрасти!“ и изчезва страшно бързо преди да успея да реагирам и кажа тактично „Ко?“. Въпреки, че тя минава около мен за секунди, успях да фиксирам, че има обеца на веждата и че е брюнетка, при това (май) добре изглеждаща. Почти съм сигурен, че не се познаваме и ако приемем това за сигурен факт може да се разгледат следните възможности:
1) Физиономията ми събужда вече съчувствие.
2) Една позната е последвала съвета ми на рекламните паузи в ММ да се появява моя снимка с надпис „ако го видите – прегърнете го, той има нужда от вашата любов“, но пък не е като да ме е прегръщала.
3) Скандалната ми популярност във форума на Остава дава резултати. Ако случайно реши да ми каже нещо повече от „Здрасти!“ и това е „Зарекла съм се да ти променя злостното и инфантилно мнение за ‘Sex In The Morning’ – какво ще кажеш да преоткрием смисълът на тази песен заедно?“ вероятно ще е от това. Ако каже „Искам да изпитам тайнствената наглост на твоите думи върху моето тяло“ вероятно също ще е от това.
4) Имам тайна обожателка, оплела се безпомощно в мрежите на тъмната ми романтика…
5) Халюцинирам и това е знак да спра временно да слушам Мориси.

…So smile, smile
And the whole world will smile with you
So smile, baby, smile
If the whole world just had a clue…

My dirty hands, have I been in the wars?

[editors - smokers outside the hospital doors]
[труман капоти - хладнокръвно и няколко учебника]

Следващите 2-3 седмици се очертават много натоварени откъм изпити, та всички творчески задачи се отлагат за малко, но си мисля, че е за добро, тъй като разни идеи по този начин се изчистват…но пък други се губят.

Напълно бях забравил, че Editors ще издават нов албум и първата песен, която чух от него е от онези, които ти показват, че в някои хора има нещо, което може да бъде вечно силно и вечно прекрасно.

Трейлърът към ‘Control’ ми хареса и ми вдъхва надежда, че ще се получи филм, който отразява по достоверен начин ерата и хората – сякаш основен проблем около много от филмите за разни личности е, че са често базирани твърде много на обществената представа, която вече ги е прекалено идолизирала и изградила някакъв твърде романтичен образ. Примерно Сид Барет или Ричи Едуардс – колкото и емблематични да са били те за времето си, колкото и да ме е вдъхновявал вторият, това са все хора, които не са можели да управляват себе си и това е имало ужасно грозни и тъжни последствия. Колкото и пъти да съм си слагал по форуми аватари на Едуардс, Елиът Смит и др. никога не съм разглеждал нито тях, нито други артисти, които са имали дългогодишни проблеми, като някакъв вид „икони на мрака, депресията, любовта, blah blah…“

Надявам се в ‘Control’ Антън да ни покаже повече от истинския Иън Къртис, не толкова от ‘the mask of self-hate’.

тези дни

[recoil - prey]
[дж. д. селинджър - спасителят в ръжта]

Прочетох „Спасителят в ръжта“ за една безсънна нощ, май последната книга, с която направих подобна няколко часова серия от четене беше „1984″. Смятам да използвам предстоящите свободни дни за довършването на няколко книги, които преди съм започвал, но по една или друга причина не съм довършвал.

Очертават се някои интересни възможности за интервюта с интересни хора + dj изява скоро, за която трябва да се подготвя доста отговорно.

След „Бежанци“ имам идея за нов цикъл, което ще отложи една идея в сферата на прозата за някога.

Имам сякаш нужда да усиля възможно най-силно новия на Manic Street Preachers.

Wear your eyes as dark as night
Paint your face with what you like
Wear your love like it is made of hate
Born to destroy and born to create!

неспокойствие

[pet shop boys - twentieth century]

„I learned a lesson
from the Twentieth Century
that I don’t think we can just dismiss

After one hundred years
of inhumanity
the lesson that I learned was this:

Sometimes the solution
is worse than the problem
let’s stay together…“

очакване

[sister vanilla - kissaround]

Вчера в училище изпращахме абитуриентите. Тъжно е да видиш как хора, които са били заедно толкова години, скоро ще се разпръснат на различни посоки, а някои просто ще забравят един за друг. Никога не съм бил особено близък с някой от класа ми, надали и ще стана, но съм сигурен, че след една година ще настъпят моменти, които ще са изпълнени с много смесени чувства. Колкото и да съм си мислел, че няма да го кажа – всъщност ще има неща, които ще ми липсват. Няма как да не свързвам тези неща и с един разказ, който Г. написа преди време…

И всички тези момичета, част от които невероятно красиви, но и повърхностни и кичозни, някои пък романтично загадъчни, други стоящи зад някакви маски и клишета…какво ли ще стане с тях, на чий лъжи ще са най-склонни да повярват, дали вдетененото им поведение ще продължи вечно, дали тези, които познавам ще се сещат за мен или единственото свидетелство за моето съществуване ще бъдат просто няколко снимки, обречени да потънат в прах? А какви ще са през моите очи? Хората се забравят ужасно лесно. Става неприятно и като си помисля за учителите – вероятно животът ми ще завие по множество пътища през следващите години, а те ще продължат всеки ден да говорят едни и същи неща на хора, които това слабо ги интересува…

По-малко от месец до концерта на Пласибо, а два дена преди него ще има парти във Варна по случай едногодишнината от концерта на DM. Досега по концерти все невероятни неща са ми се случвали и имам усещането, че юни месец отново ще отвори нова страница.

обичайното безсъние

[the velvet underground - heroin]

Прекалено много изгубено време и прекалено много неща за вършене. По китарата има прах, камерата и фотоапаратът отдавна не са напускали стаята ми. Странно е да си помислиш за разни хора и да нямаш ни най-малка представа какво могат да правят те в момента, някои ги и след това разбираш, че не ги познаваш, други не ги познаваш, но би ти се искало. Песни, които не си слушал преди – напомнят ти неща, които и снимките не могат да върнат в съзнанието ти. The summer wind came blowin’ in…

меникс и лятото

[manic street preachers - indian summer]
[труман капоти - лятно пътуване (този път на английски)]

I guess we’ll have, we’ll have to test ourselves
Maybe the summer, will come and clear our minds
And find the impulse, to love the sunshine

I guess we’ll have to test, until there’s nothing left…

Бежанци

„Somebody at one of these places asked me: What do you do? How do you write, create? You don’t, I told them. You don’t try. That’s very important: not to try, either for Cadillacs, creation or immortality. You wait, and if nothing happens, you wait some more. It’s like a bug high on the wall. You wait for it to come to you. When it gets close enough you reach out, slap out and kill it. Or if you like its looks, you make a pet out of it.“ (Буковски)

Идеята за „Бежанци“ се появи преди около два месеца, докато търсех подходяща концепция, върху която да развия няколко стихотворения, които да са свързани по някакъв начин, но и всяко едно от тях да е стойностно само по себе си. Съществуват няколко риска, когато започваш да работиш по някаква тематика и може би най-коварния от тях е съдържанието да не отговаря като качество на поставените амбициите и идеи. По тази причина подходих доста внимателно към всичко – изписах множество фрагменти и стихове, които впоследствие не бяха използвани, обикновено защото или не бяха достатъчно силни, или не се вписваха в концепцията. Някои от по-старите ми стихотворения, които могат да се прочетат в Love is dead? бяха преработени, други преименувани. Две от тях са включени в настоящия цикъл – „Бежанци“ и „Heroes в три през нощта“. „Подарък за М.“ започва по подобен начин като едно по-старо стихотворение наречено „Лилав шал“, но този път успях да развия замисленото по начина, по който исках, но не успях да реализирам преди, а някъде към края осъзнах, че е съвсем различно от първоначалния замисъл…както всъщност често се случва с много от нещата, които пиша. „Изкушение“, „Докато се смеем“ и „Писмо до света“ са чисто нови. Някои бяха големи предизвикателства за мен, защото не бях сигурен дали имам достатъчно смелост да пиша за тях, дали няма да изглеждат по някакъв начин изкуствени, повърхностни или патетични, но ако има нещо, което да съм научил от книгите, които съм прочел или музиката, която съм изслушал, то това е да не се страхувам от идеите си.

Както вероятно ще усетите по време на четенето на стихотворенията, думата „бежанци“ не е използвана в буквалния си смисъл, а по-скоро в някакъв по-емоционален аспект – чувството, че не можеш да се впишеш напълно в някаква среда, че не чувстваш пълноценност, опитваш се да избягаш от нещо, но усещаш, че си в някакъв лабиринт, но все още пазиш с увереност надеждата, че ще намериш изхода. Всичко лежи на малки идеи и теми, които са реални и всеки от нас е почувствал, видял или разпознал из ежедневната тривиалност. Или пребрегнал.

Не знам до колко съм успял да осъществя замисленото, но във всички случаи се радвам, че се отделих от разни по-тривиални насоки, поех по други и…има толкова много в живота, което чака да бъде открито, изпитано и преживяно, че може би в някои от написаните неща има и доза позитивност. Слагам запетаи и точки само когато ми харесва. Приятно четене!

Бежанци

Екранът отново нареди да стоим вкъщи
беше ясно какво се върши докато улиците бяха пусти,
но никой не смееше да го изрече
вечеряхме мълчаливо
затваряхме студените прозорци
за да не чуваме гласовете
…и без това нашите бяха достатъчно тъжни

Хората с маските
излизаха и рушаха
всичко сътворено тайно от нас
нашите думи – забранени
нашите дела – осъждани
опитвахме се да променим нещо
всяка сутрин, всеки следобед
но нощта идваше и те излизаха
а ние се прибирахме
внушавайки си, че крехките врати
са неразрушими стени

Беше революция, но беше жалко
как видях скришом
убийство на момиче
наказано за моите грешки
а аз просто гледах
гледах и мълчах

Оттогава реших да пазя красотата
и когато екранът иска от мен да заспя
аз ще стоя буден и ще бягам натам
където огънят гори и поредната маска
гони бездомни силуети

Вече изминаха пет години
и съм пред същото старо огледало
с клечка кибрит в ръка
обичам този пламък
напомня ми за мен
защото гори
….но няма какво да запали.

„Heroes“ в три през нощта

Бях спасен от едно момиче
името не й отиваше
за разлика от дрехите и грима

Пиеше за отчаянието и вечността
и заедно мечтаехме за време
което да не може да ни купи
и на сигурност да ни осъди

Бягахме в нощта
в два сутринта
тя пушеше често трева
и пеехме винаги “Heroes” в три под дъжда

Но кашляхме ожесточено
под светлините на порно кината
смеехме се над новите отворени страници
затваряйки вратите зад нас

„И знаеш ли, скъпи, никой не вижда какво се случва зад устните
дали се смеят
дали викат за помощ…“
прошепва тя и ново кълбо от дим
се понася и извисява към място,
което никога няма да докоснем

Изгревът проникваше през мръсните улици
за да достигне до нейните очи
изпратих я до вкъщи
след поредното безуспешно търсене
на момчето, което тайно обичаше

Изкушение

Малка мисъл – тя удря по сетивата
ще я захвърля в пламъка на нощния живот
или ще я разгърна върху белия лист
жадуващ за вниманието ми

Дупки в душата и телата
запълнени с внезапно открито самоуважение
зарастват, но мястото на нараняване ще се помни
ще поражда притеснение и ще избива
като пот върху тялото ми, изпълнено със смелост
борейки се с инжектираното чувство за вина

Моята малка мисъл – обвита в първичност
и подведена наивност
тя няма да изчезне
с нечий други еротични мисли тя ще се слее

Докато се смеем

Снежно бялата й риза ще бъде накъсана
малкият й свят ще бъде разпилян
на парчета празнота върху непочистени плочки
нейният малък свят ще замълчи и ще прехапе устни
никой не знае дали той ще оцелее

А неотдавна преди нея едно мъжко тяло
в което има много от теб и мен
съборено на тротоара
ритано под снимащи мобилни телефони
които са с т.нар. цвят „искрящо шампанско“(ах!)
и на които менюто е организирано в седем подраздела
като всеки от тях се обозначава със съответна иконка,
а когато се натисне отделно подменю
на екрана се извежда и прикачената анимация!!!

Той е подходящ за онези потребители,
които се нуждаят от качествен функционален апарат
точно такъв тип потребители снимаха събореното мъжко тяло
радвайки се, че това то може да кърви и да чувства болка
….също като тях

След сълзите обикновено светът изглежда малко по-ясен,
но изкривеното й отражение в огледалото беше съвсем реално
тя докосна грапавата повърхност на кожата си и почувства
бъдещите ласки на одеалото на болничното легло, в което преди
са лежали стотици, някои от които мръсни
кървящи или пък със стомашни разстройства
не се знае колко често перат тези чаршафи,
но е факт, че тя ще легне върху тях
както се е предала пред студенината на мръсните плочки

Бих искал да ви помогна,
но закъснявам за работа.

Подарък за М.

С твоя лилав шал попиваме кръвта по ръцете
от поредния неуспешен акробатичен трик
да прескочим стените на обикновения ден

Посрещаш мъглявата светлина на деня
обвита в одеало от дим
топлината навлиза в цялото ти тяло
и си красива, сигурна и недостижима

Ще разбием ли стената
или неосъзнато ще ослепеем?

Дали ще успеем
ако постоянно я заобикаляме?

Ако я разрушим дали това зад нея
ще е светлината, която търсим,
с вятър, който ще отнесе всички болки
и разсее всички мъгли?

Или просто ще видим нова стена
и ще се окажем обградени
от нови бодливи плетове?

И понякога ще бъдем сякаш нечути
заключени между четири стени
търсейки спасение в онзи добре познат дим
желаейки устните ни да се докоснат до нещо,
което да вдъхва сигурност

Дано в тези дни да имаме хора,
в които да се изгубим.
Мисля, че рискът си заслужава.

Писмо до света

Простих на Бог и излязох от този тесен апартамент
простих на хората и пожълтелите страници
превърнаха се в пясък отнесен от вятъра
преминаващ през косите ни и носещ прашинки
навлизащи в очите ни – те сълзят

Разкъсах маските и изхвърлих стария килим
липсата на вяра и суетния страх да погледнеш към огледалото
изчезна с отрезвяващото разочарование от привидната сигурност
и осъзнаването – по-силен съм от всичко това.

12:47

[silence - someone else's song]

New Order са се разделили, поне според Питър Хук, но пък той е толкова сигурен източник на новини, колкото е Кийт Ричърдс. Но може би е за добро след уморения Waiting For The Sirens Call, който звучеше като записван от група, която се бори да се измъкне от тоновете празни бутилки от бира, които са ги засипали – но все пак си имаше песни, в които живееше стария пламък. Винаги съм се чудел кое е по-достойното решение – да спреш, когато вече разбираш, че в сегашните обстоятелства няма какво повече да дадеш или да продължиш с надеждата, че химията между хората ще проработи отново, въпреки моментния неуспех. Но пък колко са успели да постигнат възход след падение? Малко.

Трябва да направя ревюта за SND за новите албуми на Maps (които вероятно биха допаднали на хората, които харесват неща като Junior Boys) и Marilyn Manson (блях). Засега музикалният блог се развива бавно, очаквах по-голям интерес, но май винаги така се случва като започнеш с големи амбиции?

из дяволският речник (от безследно изчезналия амброуз биерз)

[james - runaground]

Abstainer – A weak person who yields to the temptation of denying himself a pleasure. A total abstainer is one who abstains from everything but abstention, and especially from inactivity in the affairs of others.

Bore - A person who talks when you wish him to listen.

Congratulation - The civility of envy.

Cynic – A blackguard whose faulty vision sees things as they are, not as they ought to be. Hence the custom among the Scythians of plucking out a cynic’s eyes to improve his vision.

Idiot – A member of a large and powerful tribe whose influence in human affairs has always been dominant and controlling.

Logic - The art of thinking and reasoning in strict accordance with the limitations and incapacities of the human misunderstanding.

Love – A temporary insanity curable by marriage.

Marriage – The state or condition of a community consisting of a master, a mistress and two slaves, making in all, two.

Vote - The instrument and symbol of a freeman’s power to make a fool of himself and a wreck of his country.

един от тези дълги дни…2

[cigaretta - ascentic]
[франц кафка - притчи и фрагменти]

Преди повече от половин година си купих ‘Pluke’ на Cigaretta, който го захвърлих след като го слушах до половината – процесът се повтори малко по-късно и завърши със същия резултат. Сега го пуснах за трети път, но изненадващо ме грабна и го слушам от близо два часа!

Интересни неща не се случват напоследък, като изключим завършването на „Бежанци“, който вероятно ще публикувам тук до края на седмицата, а междувременно „Амстердам“ на Юън Макюън се очертава интригуваща…