[клас - рози в дъжда]
["антология на модерната френската поезия" с посвещение "барем се научи как се прави"]
Двудневния „Фестивал на пълнолетието и алкохолизма“ премина невероятно – благодаря на всички за прекрасните пожелания и подаръци! Ако някой във Варна е чул група младежи да пеят „Ние сме на всеки километър от тук до края на света“ в два часа сутринта – извинявайте…
[snow patrol - set the fire to the third bar]
Днес се събудих рано и студения сутрешен въздух по странен начин ме зареди с желание за живот – някакси усещаш сила, която те кара да свършиш всичко за деня и то с удоволствие. Към 10 пристигна и неочакван подранил подарък за рождения ми ден от К. – може би любимия ми албум на 90-те – ‘Dog Man Star’ на Suede, който винаги съм съжалявал, че не мога да го намеря никъде на оригинален диск. Усещам как довечера на тъмно ще съм усилил до край The 2 Of Us в слушалките…
[the smiths - girlfriend in a coma]
[петя дубарова - аз и морето]
Процесът ми на писане се променя. Преди време всичко излизаше от мен за минути, а сега се случва да работя по нещо дни наред. Но са ми казвали, че това е нормално, особено ако човек иска да напредне. А и е крайно време да мисля за неща като форма и стил, а не само буквално предаване на това, което фантазията е родила. Сега съм в някакъв ужасно хаотичен период – написах десетки стихове разхвърляни в open office файлове, тетрадки, лепящи се листчета и т.н. И тъй като съм си дал срок до края на месеца да завърша и преработя поне 10 стиха по някое време ще трябва да се захвана с подреждането им…
От време на време проверявам дали се е появил в YouTube клипа към ‘Sex In The Morning’ – ужасяващата нова песен на Остава, която след първото слушане ме остави в пълен потрес, а след петото реших да не се мъча повече. Jesus bloody christ, какво е станало с тях? След три албума, всеки от които имащ някаква атмосфера, която те кара да чувстваш музиката като правена за теб, изведнъж излизат с поп песен, в която се разказва как правиш секс в сутринта – и това от хора, които са на по 30+ години. Между другото ако нещо странно стане с Myspace-а им – вече не администрирам профила им, донякъде се и радвам, че е така.
И все пак вероятно ще си купя новия албум, който се предвижда за есента – може би просто заради добрите стари дни. А и заради това, че са ми помагали в трудни моменти и аз на свой ред ще им помогна в тяхните, давайки 13-14 лв с носталгия в погледа…а носталгия, криза на средната възраст и посредствен поп не би трябвало да се свързват с Остава….
[patrick wolf - tristan]
Преди лягане взех, че си наредих на Winamp-a новия албум на Патрик Улф, но впоследствие сложих и другите два… Действа пречистващо особено след като ‘Miss Misery’ на Елиът Смит се въртеше в съзнанието ми през целия ден.
„…Next door the tv’s flashing
Blue frames on the wall
It’s a comedy of errors, you see
It’s about taking a fall
To vanish into oblivion
Is easy to do
And I try to be but you know me
I come back when you want me to
Do you miss me miss misery
Like you say you do?“
[brett anderson - the infinite kiss]
[дейвид линч - да хванеш голямата риба]
Снощи слушах ‘Everybody Loves A Happy Ending’ на Tears For Fears, на които преди години имах касетка на албума им ‘Elemental’, която остана в едно старо бюро, в едно чекмедже, към което загубих ключа…в същото чекмедже обичах да си подреждам всички касетки на Депеш Мод в хронологичен ред. Те за щастие оцеляха, но след като си набавих почти всички тяхни албуми на дискове са вече на неизвестно място. Изненадващо ‘Everybody Loves A Happy Ending’ ми хареса много, колкото и безсмислен да е на места – звучи както може би щяха да звучат The La’s ако още записваха или ‘A New Morning’ на Suede, но изпаднал в по-Beatles настроения.
[nine inch nails - the great below]
[кърт вонегът - кланица 5]
Преди няколко дни по неизвестна за мен причина реших да затрия всички публикации до момента – вероятно някакво чувство, че съм спрял да си бъда интересен. Скоро се надявам тук да сложа нещата, по които работих през последния един месец. С един приятел работим и по вариант за издаването им, но все още плановете ни са малко хаотични. Времето навън е прекрасно, скоро имам рожден ден и никакви планове за празнуването му. Винаги съм живял с някаква представа в ума си как на 18-тия си рожден ден ще се напия, посрещайки с усмивка свободата с главно с, но сега сякаш единственото ми желание е да си слушам музика вкъщи. (Това е положението)
