Завръщането на лудостта

flying to Cambodia ‘08

[пушкин - майсторът на ковчези]
[nick cave & the bad seeds - well of misery]

Нещо, което бях забравил, че е издадено, а е изключително ценно, не само поради нетипичното място, но и заради радикално променената атмосфера около всяка една песен:

Meds
Because I Want You
Follow The Cops Back Home
Black-Eyed
Post-Blue
Blind
Drag
Teenage Angst
Twenty Years

И ако в сетлиста ви липса излезлият през тази година нов албум, ето някои неща, които въртя (или ютюубвам, ако има такъв глагол вече) впоследно време, а първото от месеци:

Happy You’re Gone
Devil In The Details
Speak In Tongues
Kings of Medicine
Julien

indioteque – 19.11.09

Традиционните месечни издания на Indioteque продължават с парти на 19-ти ноември в клуб Три Уши. Близо година след началото на проекта, той остава единствен по рода си в България, като комбинирането на утвърденото и непознатото продължава да e една от водещите концепции.

Този път като тематично интро през първия час ще обърнем внимание на балканската инди сцена, която е пълна с имена, които трудно достигат до нас, а заслужават да бъдат чути.

Очаквайте скоро интересни новини около проекта на нашия Twitter и last.fm.

Начало: 21:30
Вход: 3 лв.

малки поводи за щастие

[пушкин - борис годунов]
[nasekomix - инжектирай ми любов]

„Животът ти ще стане а-а-а-а-а-а-а-ад….“

Вчера реших да си купя дебютния албум на Nasekomix – „Adam’s Bushes, Eva’s Deep“. Беше импулсивно, просто се замислих за публикациите, които четох из блоговете за него, за онези моменти от „Източни пиеси“ и отидох към Дюкян Меломан с някаква настройка, че трябва да си го взема точно днес или никога няма да мога, тъй като утре светът би изчезнал, примерно. Всъщност винаги е малко странно да кажеш „първи“ или „дебютен“ за група, която съществува от години, но предполагам това просто е една от многото особености на българската музика. А и ми беше крайно любопитно как звучат на диск, тъй като по съвсем различен начин ги усетих на Park Live Fest и на участието им в клуб Ментол във Варна през лятото. Оказа се една много добре продуцирана смесица от двете, от финната електроника до по-интимно акустично звучене. А ако „Amore Mio“ беше разсъблечена от електро дрехите си, щеше да е почти пънк. Двете песни от „Източни пиеси“ („Инжектирай ми любов“ и „Lady Song“) са включени в албума, който върви и с много стилна обложка, но текстовете вътре надали ще ви помогнат да проследите абстрактния хаос в думите на Рони, римуваща с пълна убедителност „палка“ с „катафалка“. А със закупуването му, част от парите отиват за www.icantoo.eu Може да се намери и в Itunes.

Има ли нещо по-хубаво от песните, които не само те карат да се удавиш в тях, но и когато разкрият истинската си същност, да се окажат нещо съвсем друго и светът около теб леко да трепне от промяната? Че някъде зад обикновените думи се крие една неподозирана история? Оказа се, че „Damaris“ на Патрик Уолф, която влиза в ролята на трети сингъл от „The Bachelor“, е вдъхновена от пътуване в Източен Есекс, където на гробището, близо до плочите на неговите предци, стоял дървен кръст с името…Damaris. Която се оказала непокръстено момиче, влюбено в сина на свещеник и починало от „разбито сърце“ – терминът, който през 19-ти век е замествал думата самоубийство. Патрик е и режисьор на клипа.

тъй като не успях да си завърша нито новия разказ, нито един по-дълъг пост…

[в търсене на ал пачино - разговори с лорънс гробъл]
[david bowie - bring me the disco king]

Два цитата от две интервюта, които ще бъдат публикувани скоро:

„…Никой не търси тези състояния, които за мен са най-ценни и най-важни. Kогато изпитваш лека тъга и радост. Красивите състояния. Другите неща са крайности. Но много малко хора са с тази развита чувствителност, а и самата цивилизация сякаш иска те да се отдръпват и им казва „Ти си слаб!“ И се създават стереотипи, модели на мислене, хората ги приемат, без да се съпротивляват. Не са пробвали да видят какво има вътре в тях. Тях ги е страх да останат сами, защото…“

-

„… Като дете прекарвах уикендите си в Polar Studios, където ABBA записваха и гледах как баща ми свири с тях. През летните ваканциите отивах на турне с него за поне седмица и обичах да спя в кутиите за инструменти, докато те правиха саундчека…“

ирландски мъдрости

[david sylvian - small metal gods]
[анри шариер - пеперудата]

1991: „I guess it’s the price of love / I know it’s not cheap“
2009: „I know the price of love…and the price ain’t right…the price is cheap…“

indioteque – 29.10.09

kirkerona:

yeah yeah yeahs – maps
the national – slow show
oasis – fucking in the bushes
oasis – go let it out
the stone roses – breaking into heaven
badly drown boy – born again
2220’s – i’m the one
the duke spirit – cuts across the land
the dead 60s – control this
the roots – the seed
handsome boy modeling school – the world’s gone mad
gorillaz – clint eastwood
the streets – weak become heroes
tom vek – c-c
outkast – happy valentine’s day
audio bullys – snake
mark ronson feat. alex greenwald – just
cold war kids – saint john

the fein:

the xx – night time
julian plenti – only if you run
brett anderson – the hunted
ian brown – always remember me
archive – fuck you

kirkerona:

karen o and the kids – capsize

the fein:

howling bells – cities burning down
editors – bricks and mortar
bad lieutenant – twist of fate
u2 – ultraviolet (light my way)
yeah yeah yeahs – zero

fiff:

jarvis cocker – fat children
arcade fire – no cars go
franz ferdinand – wine in the afternoon
arctic monkeys – brainstorm
friendly fires – kiss of life
primal scream – some velvet morning
the strokes – last night

specta:

maps – i dream of crystals
annie – songs remind me of you
ou est le swimming pool – dance the way i feel
passion pit – little secrets
the xx – crystalised
the big pink – velvet
julian casablancas – 11th dimension
mgmt – kids

kirkerona:

ladytron – destroy everything you touch
the ting things – that’s not my name
friendly fires – paris
radiohead – idioteque
the kills – ura fever
ian brown – just like you
kasabian – fast fuse
oasis – asquiesce
yeah yeah yeahs – dull life

the fein:

editors – papillon
the verve – love is noise
muse – plug-in baby
joy division – transmission
stereophonics – dakota
manic street preachers – australia
the killers – mr. brightside
placebo – meds
suede – filmstar

fiff:

kings of leon – sex on fire
blur – song 2
the who – my generation
the von blondes – c’mon
the raveonettes – heart of stone
julian plenti – games for days
peaches – i feel cream
interpol – say hello to the angels

specta:

the undertones – teenage kicks
arctic monkeys – scummy
babyshambles – la belle et la bette
the kooks – naive
the strokes – hard to explain
muse – supermassive black hole
kenickie- punka
los campesinos – the sea is a good place to think about the future

kirkerona:

lykke li – breaking it up
florence + the machine – you’ve got the love
oasis – live forever
james – she’s a star
the cure – lovecats
editors – eat raw meat = blood drool
blood red shoes – i wish i was someone better
2220’s – do it for me
the white stripes – fell in love with a girl
last shadow puppets – standing next to me
death weather – treat me like your mother
arcade fire – keep the car running

the fein:

bloc party – one more chance
she wants revenge – out of control
patrick wolf – vulture

fiff:

arctic monkeys – do me a favour
the big pink – dominos
happy mondays – step on
arctic monkeys – dancing shoes

kirkerona:

the kooks – ooh la

the fein:

the smashing pumpkins – that’s the way (my love is)
fryars feat. dave gahan – visitors
cut copy – so haunted

specta:

the drums – let’s go surfing
the paperbax – my love letter my suicide note

fiff:
bloc party – ion square
oasis – falling down
morrissey – you have killed me

the fein:

the cure – this. here and now. with you.
bruce springsteen – the wrestler

specta:

beirut – postcards from italy
joy division – love will tear us apart

have you ever seen a one-legged man trying to dance his way free?

[bruce springsteen - the wrestler]
[l'europeo - медиите: последната власт]

Облегнат на стената на Съдебната палата, чакайки трамвая, затворих очи и може би началото на „End of the Road“ на Еди Ведър беше изпято с тих дрезгав глас. I won’t be the last I won’t be the first, find a way to where the sky meets the earth…

търкаляйки се в неизвестна посока

[brett anderson - ashes of us]
[рей бредбъри - преди да се счупи клонът]

Снощи гледах „Източни пиеси“, като причина за това беше най-вече уникалната ситуация героят и актьорът да са едно и също лице, с един и същи житейски път. И както има много филми, които могат да се определят като нюйорски, лондонски, парижки или берлински, заради специфичната си атмосфера, създаденото от Камен Калев е софийска история и то в един достоен смисъл на думата. На моменти с доза сарказъм и тънка символика, която (както винаги, когато е тънка) казва повече от очевидното. И не на последно място – много подходящи включвания от страна на Насекомикс.

Един коментар из блоговете описва достатъчно точно всичко: „този път дарявате 5 лева не за да се нахрани инвалидизираното дете, а за да направи поредната си мъчителна, много болезнена, но свободна и самостоятелна крачка…“

Indioteque – 29.10.09

Към края на този студен и дъждовен месец, на 29-ти октомври, Indioteque ще предложи топъл подслон на всички, които се нуждаят от него. След като изпратихме лятото, време е да посрещнем есента. Ще ви чакаме в клуб Три Уши, от 21:30 ч., готови за нова запомняща се вечер. Вход: 3 лв.

на лов

[billie holliday - stormy weather]
[агата кристи - убийство на игрището за голф]

Минавайки покрай колите, понякога се заглеждам в стъклата и виждам отражението си. Често то ме изненадва, сякаш не съм очаквал да видя точно това лице, а човек с друго излъчване, други черти. Предполагам, че все пак някой ден ще уловя настоящето в отражението или пък то ще улови мен.

rewind

[editors - you don't know love]

Преди няколко дена влязох в Twitter и една от водещите теми се оказа „RIP Stephen Gately“. Което беше неприятно завръщане към приятни спомени от детството. Бях на 10, Boyzone бяха първата ми любима група и си спомням как отнякъде бях намерил презаписана касетка със синглите им, за която бях изрязал някаква хартия под формата на обложка и внимателно изписвах заглавията на песните върху нея. Всъщност много обичах да правя такива „обложки“ на всички касети вкъщи, които стояха без книжки в опаковката си, спомням си, че имаше и един сборен албум на Ерик Клептън, който даже се постарах да оцветя. И като се замисля, независимо от многото преминали години, отношението към музиката си остана същото. Въпреки че не знаех нищо за това, което щях да прослушам, още тогава, всичко ми изглеждаше също толкова дълбоко. Взимах го насериозно, дори и да се пее „girl, you’re all that i need“. Което е странно. Но може би единствено се променя начина, по който влизаш в това дълбоко нещо, който навярно не е толкова важен, по-важното е поне един път да си се докоснал до сърцевината.

допълнителни бележки

[julian plenti - only if you run]
[оскар уайлд - de profundis]

Нямам навика да ровя из архивите на написаното тук. Веднъж публикувано, то е притежание на света и ми е чуждо. Но съм наясно, че има определен тип теми, които вече не обсъждам (не поствам, не блогвам, you name it). Възможно е по този начин да си е отишла част от по-личната атмосфера на сайта, който винаги съм възприемал повече като дневник, отколкото като блог. Това си има причина и мисля, че е заради откриването на дуги начини, по които тази енегрия, това настроение, този поглед към ставащото да се покаже. И докато из постовете може да е имало дълги паузи и не винаги идейни моменти из(между) редовете, за сметка на това мастилото по страниците сякаш имаше по-плътен цвят.

Докато днес играех баскетбол и се мъчих да покрия човек, който за две секунди е на съвсем друга позиция, се замислих (защо пък тогава?), че „Завръщането на лудостта“ е в пъти по-лично и изстискано от онези размисли, които не обичаме да споделяме (става ни тясно в гърлото, а не е като да сме прекалили със стягането на шала). Няма нищо директно автобиографично, но под някой друг пласт има някоя друга „драскотина“, от която е заболяло и е причинала леко „полудяване“, докато се намери „лепенка“. Беше и саморазправа със собствените hopes and fears, и разсейване около мъглата кое е минало, кое е бъдеще. Като казах минало – човек трябва да знае, че ако направи компромис и не затръшне силно вратата, миналото на моменти ще излиза от процепите и ще жужи наоколо. Може би без да пречи, но ще го има някъде там…докато времето не го измете. И някои неща отидоха на боклука. Заедно с тях и времето, когато по чудо отбелязвах 3-ки от центъра. Но пък още забивам яко.

indioteque (the soundtrack of our summer) – 25.09.09 – setlist

ian brown – set my baby free
radiohead – reckoner
yeah yeah yeahs – turn into
noah and the whale – jocasta
broken social scene – almost crimes

the fein:

eddie vedder – hard sun
peter murphy – cuts you up
placebo – summer’s gone
bad lieutenant – sink or swim
the afternoons – high summer lovers
the clash – london calling
phoenix – lisztomania

fiff:

the drums – let’s go surfing
the white stripes – hypnotize
midnight juggernauts – into na galaxy
archive – sane
julian plenti – fun that we have
passion pit – moth’s wings
bloc party – ion square

specta:

the xx – crystalised
royksopp – the girl and the robot
late at the pier – space and the woods
cut copy – far away
animal collective – summertime clothes
petrol – sve jedno je

kirkerona:

kasabian – take aim
mgmt – kids
the ting things – we walk
the subways – with you
black rebel motorcycle club – six barrel shotgun
the gossip – heavy cross
muse – uprising
blur – the universal (live in london’09)

the fein:

placebo – ashtray heart
editors – papillon
david bowie – i’m afraid of americans
the verve – love is noise
tricky – c’mon baby
she wants revenge – tear you apart

fiff:

gorillaz – dare
flaming lips – golden path
the big pink – velvet
bloc party – one more chance
the kooks – you don’t love me
florence + the machine – rabbit heart
the charlatans – and if i fall
yeah yeah yeahs – maps

specta:

joy division – love will tear us apart
the wombats – let’s dance to joy division
new order – crystal
empire of the sun – walking on a dream
jamie t – stick n stones
arctic monkeys – crying lightining
los campesinos! – the sea is a good place to think about the future

kirkerona:

arcade fire – keep the car running
the libertines – compaign of hate
la roux – in for the kill
empire of the sun – we are the people
kasabian – fast fuse
yeah yeah yeahs – dull life
arctic monkeys – fake tales of san francisco
mado diao – long before rock and roll
ian brown – stellify

the fein:

the smiths – there’s a light that never goes out
bloc party – i still remember
pulp – do you remember the first time?
patrick wolf – the magic position
james – lose control
stereophonics – dakota
the cure – friday i’m in love
the killers – spaceman

fiff:

jarvis cocker – fat children
arctic monkeys – do me a favour
james – she’s a star
blondie – one way or another
the strokes – someday
oasis – supersonic
kings of leon – sex on fire
maximo park – books from boxes

specta:

the housemartins – happy hour
la roux – bulletproof
matt & kim – daylight
blur – london loves
m83 – we own the sky

kirkerona:
broken social scene – almost crimes
kaiser chiefs – angry mob

the fein:

pj harvey & john paris – black hearted love
faith no more – stripsearch

fiff:

garbage – why do you love me
death from above 1979 – romantic rights
placebo – meds

specta:

oasis – cigarettes and alcohol
northern portrait – crazy

kirkerona:

muse – resistance
radiohead – jigsaw falling into place

the fein:

the national – apartment story
tv on the radio – dlz

fiff:

interpol – pda
the horros – who can say

specta:

the amsterdams – chased by housewives
the pains of being pure at heart – higher than the stars (saint etienne remix)

kirkerona:

broken social scene – it’s all gonna break

вечното

[кърт вонегът - механичното пиано]
[people press play - hanging on]

36 години след заснемането на „Life on Mars?“ на Дейвид Боуи, в 21-ви век, в You Tube попаднах на следния коментар към видеото:“ I feel unconfortable watching this music video, he’s scary… what a gaylord!!“ А колко ли неудобно са се чувствали някои през 1973-та? Някои провокации ще си останат вечно свежи.

Режисьор е Мик Рок, за когото спокойно може да кажем, че чрез фотографиите и клиповете си, той е запаметил 70-те.